Orient Radio Bulgaria - Bulgaria's Turkish radio!

вторник, 14 октомври 2008 г.

Не е за­дъл­жи­тел­но да се из­вин­ява­те, гос­по­дин ми­нис­тре!

Изтегляне на материала в pdf формат

Ев­ге­ния Иванова

На 17 март уча­стни­ци­те във въз­по­ме­на­те­лен ми­тинг в па­мет на жер­тви­те от “въ­зро­ди­тел­ния­” про­цес в дос­пат­ско­то се­ло Ба­ру­тин поис­ка­ха то­зи епи­зо­д от бъл­гар­ска­та ис­то­рия да на­ме­ри място в уче­бни­ци­те - “не за да ком­плек­си­ра, а за да из­вис­ява всич­ки, кои­то са го от­рек­ли и над­мог­на­ли, за да не дръз­ва ни­кой да го пов­таря”. В от­го­вор на та­зи дек­ла­ра­ция, ми­нис­тъ­рът на об­ра­зо­ва­ние­то Да­ниел Въл­чев и пред­се­да­телят на Ко­ми­сия­та по об­ра­зо­ва­ние и нау­ка в НС Ми­рос­лав Мур­джев зая­ви­ха, че те­зи съ­би­тия ще мо­гат да се из­след­ват след 20-30 го­ди­ни (спо­ред ми­нис­тъ­ра) или след 50 (спо­ред пред­се­да­теля). А бла­гоев­град­ски­те вой­во­ди, обе­ди­не­ни в ор­га­ни­за­ция със сим­пто­ма­тич­но­то име ВМРО “Ва­рдар­”, поис­ка­ха - в кон­тра­дек­ла­ра­ция - ДПС да се из­ви­ни за Ап­рил­ско­то въс­та­ние...

Из­вън­ред­но съм ра­дос­тна, че ста­но­ви­ще­то на ком­пе­тен­тни­те ор­га­ни по по­вод из­след­ва­ния­та за “въ­зро­ди­тел­ния­” про­цес се появ­ява ед­ва се­га. Ако ми­тин­гът в Ба­ру­тин от­пре­ди пет го­ди­ни, от­бел­язал 30-го­диш­ни­на­та от пог­ро­ми­те, бе­ше из­лязъл с та­ка­ва дек­ла­ра­ция и реак­ция­та на ком­пе­тен­тни­те ор­га­ни бе­ше съ­ща­та, кни­га­та [1] ми, пос­ве­те­на на те­зи съ­би­тия, си­гур­но ще­ше да бъ­де заб­ра­не­на - За щас­тие, тя ве­че е из­чер­па­на, а мно­зи­на в Смоля­нско, Са­тов­чен­ско и Го­це­дел­чев­ско ме молят да я преиз­дам.

Ком­пе­тен­тни­те ор­га­ни, впро­чем, мо­гат да бъ­дат спо­кой­ни. И без тяхна­та сан­кция, науч­ни­те из­след­ва­ния на “въ­зро­ди­тел­ния­” про­цес, на­пи­са­ни от бъл­га­ри, са ни­щож­но мал­ко.[2] Ин­те­ре­сът в чуж­би­на е дос­та по-голям. И до­се­га оба­че спо­ме­ни­те на са­ми­те “въ­зро­ди­те­ли­” пре­въз­хож­дат науч­ни­те из­след­ва­ния и по коли­чес­тво на заг­ла­вия­та, и по ти­ра­жи.[3] Да­ли от тях ще черпят ин­фор­ма­ция­та си ав­то­ри­те на уче­бни­ци­те, ко­га­то за­поч­нат да ги пи­шат - след 20-30-50 го­ди­ни? То­ва не би би­ло чак тол­ко­ва не­ве­роя­тно - след ка­то и днес ис­лями­за­ция­та, нап­ри­мер, се изу­ча­ва пре­ди всич­ко по “В­ре­ме раз­дел­но­”. Ма­кар че след нея са из­ми­на­ли някол­ко пъ­ти по­ве­че от 20-30-50 го­ди­ни и са на­пи­са­ни не­мал­ко се­риоз­ни науч­ни ана­ли­зи.

От са­мо­то на­ча­ло на “въ­зро­ди­тел­ния­” про­цес, впро­чем, съ­що е из­ми­нал поч­ти век. Пър­ва­та смяна на мю­сюл­ман­ски име­на, из­вес­тна ка­то “К­ръс­тил­ка­та”, се случ­ва през 1912 г., ко­га­то бъл­гар­ска­та цър­ква и бъл­гар­ска­та дър­жа­ва, вдъх­нов­ява­ни от пра­де­ди­те на се­гаш­ни­те бла­гоев­град­ски вой­во­ди, пок­ръс­тват по­ма­ци­те в це­ли­те Ро­до­пи. Мно­зи­на са по­се­че­ни, хвър­ле­ни от мос­то­ве­те или пре­би­ти и по­чи­на­ли от ра­ни­те си. Дру­ги из­бяга­ли в ос­ман­ски­те пре­де­ли, все още неот­вою­ва­ни от съюз­ни­ци­те. Съ­се­ди­те раз­гра­би­ли къ­щи­те, хам­ба­ри­те, обо­ри­те и дюк­яни­те им.

То­ва не е от­ра­зе­но в уче­бни­ци­те по ис­то­рия.

“Въ­зро­ди­тел­ният­” про­цес, свеж­дан в ма­со­во­то съз­на­ние са­мо до фи­на­ла си - съ­би­тия­та от 1984-1985, всъщ­ност за­поч­ва от 1912 г. и про­дъл­жа­ва с раз­лич­на ин­тен­зив­ност до 80-те го­ди­ни. Най-ос­три­те му “въ­зпа­ле­ния­” след­ват 30-го­ди­шен ци­къл - 1912, 1942, 1972. Ста­ва ду­ма са­мо за по­ма­ци­те, към кои­то - в пе­рио­да на со­циа­лиз­ма - са при­ба­ве­ни ро­ми и та­та­ри. Тур­ци­те се смятат за неп­ри­кос­но­ве­ни - най-ве­че по­ра­ди страх от мо­дер­ни­зи­ра­ща се Тур­ция. Мо­дер­ни­за­ция­та на бъл­гар­ски­те тур­ци е пре­се­че­на в за­ро­диш: до­ка­то през 30-те го­ди­ни де­ца­та от по­маш­ки­те ра­йо­ни са прив­ле­че­ни в об­щин­ски учи­ли­ща, къ­де­то по­лу­ча­ват свет­ско об­ра­зо­ва­ние, тур­че­та­та са ос­та­ве­ни в джа­мий­ски­те учи­ли­ща да изу­ча­ва­т еди­нстве­но Све­ще­ния Ко­ран. Пра­ви­телс­тво­то на “З­ве­но” из­да­ва спе­циал­ни раз­по­реж­да­ния в то­зи дух. Спо­ред пра­ви­телс­тве­ни­те чи­нов­ни­ци, гра­мот­ността на тур­ци­те пред­ставл­ява зап­ла­ха за на­цио­нал­на­та си­гур­ност.

През 1942 г. На­род­но­то съб­ра­ние гла­су­ва на­роч­но до­пъл­не­ние в За­ко­на за ли­ца­та, кое­то оси­гур­ява бър­за и без­препя­тстве­на пром­яна на “не­бъл­гар­ски­те име­на с бъл­гар­ски та­ки­ва”. След пог­ро­ми­те и реп­ре­сии­те, съп­ро­вож­да­щи “К­ръс­тил­ка­та”, цен­трал­на­та власт ве­че не на­реж­да, а са­мо пре­по­ръч­ва. По мес­та оба­че пре­по­ръ­ка­та се въз­прие­ма ка­то за­по­вед и смяна­та на име­на­та про­ти­ча срав­ни­тел­но бър­зо, но не без­препя­тстве­но. Се­га про­це­сът се ръ­ко­во­ди от друж­ба “Ро­ди­на­” - прос­вет­на ор­га­ни­за­ция на не­кол­ци­на по­ма­ци от Смолян, пред­став­яна ка­то за­ро­ди­ла се “о­т­до­лу”, след­вай­ки стре­ме­жи­те към мо­дер­ни­за­ция, а всъщ­ност уме­ло ръ­ко­во­де­на от Ми­нис­терс­тво­то на на­род­но­то прос­ве­ще­ние. Сме­не­ни са кам­па­ний­но не са­мо име­на­та. Сме­не­ни са и но­сии­те. Пра­ви се опи­т за “бъ­рза­” под-мяна на тра­ди­цион­на­та кул­ту­ра:бит, оби­чаи, взаи­моот­но­ше­ния. Пра­ви се опи­т за подм­яна на иде­нтич­нос­тта.

То­ва съ­що не е от­ра­зе­но в уче­бни­ци­те по ис­то­рия.

Ко­му­нис­ти­чес­ка­та власт, ста­ра­тел­но на­зуб­ри­ла съ­вет­ски­те пос­ту­ла­ти за про­ле­тар­ския ин­тер­на­цио­на­ли­зъм и прио­ри­те­та на кла­са­та пред на­ция­та, връ­ща мю­сюл­ман­ски­те име­на и до­ри осъ­жда на смърт или на дъл­ги го­ди­ни зат­вор дей­ци­те на “Ро­ди­на­”, об­яве­ни за на­цио­на­лис­ти и фа­шис­ти. В Ро­до­пи­те и в Те­те­вен­ско, къ­де­то съ­що жи­веят по­ма­ци, се внедр­яват мо­дер­ни­за­цион­ни ино­ва­ции: еле­ктри­фи­ка­ци­я, ин­дус­триа­ли­за­ция, ко­му­ни­ка­ции, за­дъл­жи­тел­но об­ра­зо­ва­ние, здра­вео­паз­ва­не. За де­ца­та от те­зи ра­йо­ни се съз­да­ват пре­фе­рен­ции във вис­ши­те учи­ли­ща и пан­сио­ни в гра­до­ве­те. Из­глеж­да ка­то че ли “въ­зро­ди­тел­ният­” про­цес е ос­та­нал в ми­на­ло­то за­ви­на­ги. По­ли­ти­ка­та към тур­ци­те е раз­лич­на. Ко­му­нис­ти­те, чес­то уп­рек­ва­ни в не­пос­ле­до­ва­тел­ност по то­зи въп­рос, всъщ­ност съв­сем пос­ле­до­ва­тел­но ко­пи­рат от­но­ше­ние­то на бур­жоаз­ни­те влас­ти към тях ка­то към “и­но­ро­де­н еле­мент­”, зап­лаш­ващ във все­ки мо­мент на­цио­нал­на­та си­гур­ност. Пър­во­на­чал­на­та по­ли­ти­ка на раз­сел­ва­не (в от­да­ле­че­ни­те от Тур­ция ра­йо­ни на Се­вер­на Бъл­га­рия) се тран­сфор­ми­ра през 1950-1951 в по­ли­ти­ка на из­сел­ва­не. Ко­га­то - през 1951 г. - Тур­ция от­каз­ва да прие­ма по­ве­че из­сел­ни­ци, за­поч­ва “з­лат­но­то вре­ме” за тур­ско­то мал­цинс­тво в Бъл­га­рия. След­вай­ки “а­зе­рбей­джан­ски­я опит”, бъл­гар­ско­то пра­ви­телс­тво за­поч­ва да “у­ха­жва­” тур­ци­те: раз­кри­ти са но­ви тур­ски гим­на­зии, съз­да­де­на е катед­ра по тур­ски ези­к и ли­те­ра­ту­ра в СУ, раз­кри­ти са тур­ски теат­ри, уве­ли­че­ни са вес­тни­ци­те на тур­ски ези­к и еми­сии­те по ра­дио­то. За­поч­ва ма­си­ра­но прие­ма­не на тур­ския ели­т в БКП.

“У­ха­жва­не­то­” ста­ва без­пред­мет­но през 1968 г., ко­га­то е под­пи­са­на но­ва из­сел­ни­чес­ка спо­год­ба с Тур­ция. Още на след­ва­ща­та го­ди­на са зак­ри­ти мно­жес­тво вес­тни­ци и теат­ри, спряно е кни­гоиз­да­ва­не­то на тур­ски ези­к, изу­ча­ва­не­то му е ог­ра­ни­че­но и пос­те­пен­но лик­ви­ди­ра­но. Име­нно в то­ва ре­ше­ние на По­лит­бю­ро (№ А 84 от 25.02.1969) за пър­ви път се спо­ме­на­ва зап­ла­ха­та от “ку­лтур­но-на­цио­нал­на ав­то­но­мия” “ глав­но­то пла­ши­ло, с кое­то се об­яснява смяна­та на име­на­та през 1984-1985.

Ко­га­то - през 1978 г. - Тур­ция прек­рат­ява дей­ствие­то на спо­год­ба­та, за­поч­ва да се мис­ли за “е­с­тес­тве­ния про­цес за прео­дол­ява­не на ет­ни­чес­ки­те раз­ли­чия”, на­ре­чен от­пос­ле “въ­зро­ди­те­лен­”...

Шест го­ди­ни пре­ди то­ва, през 1972 г., По­лит­бю­ро взе­ма “и­с­то­ри­чес­ко­то” си ре­ше­ние за “к­ла­со­во-пар­тий­но­то, пат­рио­тич­но­то и ин­тер­на­цио­нал­но­то въз­пи­та­ние на бъл­га­ри­те с мо­ха­ме­дан­ска вяра”. До 1976 г. са сме­не­ни име­на­та на всич­ки по­ма­ци - с из­клю­че­ние на оне­зи, кои­то ус­пяват да се из­селят в тур­ски ра­йо­ни.[4] Заб­ра­не­ни са шал­ва­ри­те, заб­рад­ки­те, сю­не­ти­те, кур­ба­ни­те. На­роч­ни пра­те­ни­ци “и­з­след­ват” хла­дил­ни­ци­те и ма­зе­та­та по кур­бан-бай­рам и - ако на­мерят ме­со - го кон­фис­ку­ват, а собс­тве­ни­ци­те му глоб­яват.

За­чер­кна­ти и до­пи­са­ни са име­на­та от над­гроб­ни­те па­мет­ни­ци, а Хай­тов сам “по­бъл­гар­ява­” име­на­та на ге­рои­те от “Ди­ви раз­ка­зи­”. За­ги­на­ли са де­сет­ки от За­пад­ни­те Ро­до­пи, от Ма­дан­ско и от съ­щия то­зи Ба­ру­ти­н. Още по­ве­че са пре­би­ти­те. Мно­зи­на дру­ги уми­ра­т от “е­с­тес­тве­на смърт” по­ра­ди из­ли­ча­ва­не­то на име­на­та от ме­ди­цин­ски­те кар­то­ни.

То­ва съ­що не е от­ра­зе­но в уче­бни­ци­те по ис­то­рия. От­то­га­ва са из­ми­на­ли 35 го­ди­ни - дос­та­тъч­но, спо­ред ми­нис­тъ­ра, не­дос­та­тъч­но, спо­ред пред­се­да­тел­я...

За­ми­съ­лът на съ­би­тия­та от 1984-1985 го­ди­на не се раж­да спон­тан­но и из­вед­нъж в не­чие па­ра­ноич­но съз­на­ние. “У­с­пе­хът” на “въ­зро­ди­тел­ния­” про­цес при по­ма­ци­те и от­ка­зът на Тур­ция да прие­ма по­ве­че из­сел­ни­ци произ­веж­дат в съз­на­ние­то на уп­равлява­щи­те иде­ята за то­тал­но “е­ди­нство на бъл­гар­ска­та со­циа­лис­ти­чес­ка на­ция”. От 1978 г. на­та­тък - пос­те­пен­но и със смраз­ява­ща кръв­та пос­ле­до­ва­тел­ност - се сменят име­на­та на де­ца­та от сме­се­ни бра­ко­ве, на хо­ра­та от “г­ра­нич­ни­те” (меж­ду тур­ци и по­ма­ци) ра­йо­ни, на хо­ра­та с “до­ка­за­н бъл­гар­ски ро­дов ко­рен” [5] , за да се стиг­не - на Ко­ле­да 1984 г. - до Кър­джа­ли. Краят на 1984 г. ре­гис­три­ра сме­не­ни име­на в цяла Юж­на Бъл­га­рия. До края на януа­ри 1985 г. то­ва се случ­ва и в Се­вер­на.

На 28 януа­ри По­лит­бю­ро съоб­ща­ва, че “по­став­я на­ча­ло­то на въз­ро­ди­те­лен про­цес, цел­та на кой­то е да въз­ста­но­ви бъл­гар­ско­то на­цио­нал­но са­мо­съз­на­ние на преи­ме­ну­ва­ни­те и те да бъ­дат око­нча­тел­но приоб­ще­ни към бъл­гар­ска­та на­ция”.

Ока­за­ло се, че “въ­зро­ди­тел­ният­” про­цес пред­стои. Да­ли то­ва ще бъ­де от­ра­зе­но в уче­бни­ци­те по ис­то­рия?

Съ­деб­ният тер­мин “с­рок на дав­ност” няма ни­що об­що с об­ра­зо­ва­ние­то по ис­то­рия. Ис­то­рия е всич­ко, кое­то се е слу­чи­ло вче­ра. Ис­то­риог­ра­фия­та не е съд, а ана­ли­з. Ана­ли­з не са­мо на “з­на­чи­ми­те” (от чия ли глед­на точ­ка?) съ­би­тия, а и на все­кид­не­вие­то. “Въ­зро­ди­тел­ният­” про­цес е дос­та­тъч­но зна­чи­мо съ­би­тие, за да бъ­де ана­ли­зи­ра­н. Мно­го бих ис­ка­ла да чуя ар­гу­мен­ти­те, чрез кои­то ми­нис­тъ­рът или пред­се­да­телят на ко­ми­сия­та ще ос­порят не­го­ва­та зна­чи­мост - вмес­то да из­пол­зват съ­деб­ни тер­ми­ни ка­то “да­вност­”. Със или без “да­вност­”, по-доб­ре би би­ло да ана­ли­зи­ра­ме “въ­зро­ди­тел­ния­” про­цес ка­то зна­чи­мо съ­би­тие, от­кол­ко­то - ка­то все­кид­не­вие... От­ка­зът от ана­ли­з от­пра­ща към въз­мож­нос­тта зна­чи­мо­то (а зна­чи - из­вън­ред­но) съ­би­тие да за­поч­не да се мис­ли ка­то все­кид­не­вие.

Не съм съг­лас­на с дек­ла­ра­ция­та от Ба­ру­тин, че об­ра­зо­ва­ние­то по ис­то­рия “ко­мплек­си­ра­” или “въ­звисява­”. По­ли­ти­ка­та на бъл­гар­ски­те дър­жав­ни уп­рав­ле­ния и от­но­ше­ние­то на бъл­гар­ски­те граж­да­ни към мю­сюл­ма­ни­те са ис­то­ри­чес­ки факт, кой­то не мо­же да се пре­мъл­ча­ва, за­що­то щял да “ко­мплек­си­ра­” няко­го, но не мо­же и да се изу­ча­ва са­мо, за да “въ­зви­си­” няко­го дру­ги­го. Ед­но или дру­го ис­то­ри­чес­ко съ­би­тие, еди­н или друг ис­то­ри­чес­ки про­цес трябва да се изу­ча­ва­т не за да “ко­мплек­си­рат­” или “въ­звис­яват­”, а прос­то за­що­то са се слу­чи­ли. До­ка­то ис­то­рия­та про­дъл­жа­ва да се упо­треб­ява ка­то ин­стру­мент за “ко­мплек­си­ра­не­” (на ми­нис­три, на пред­се­да­те­ли на ко­ми­сии, на по­ли­ти­чес­ки пар­тии) или за “въ­звис­ява­не­” (на дру­ги по­ли­ти­чес­ки пар­тии), вмес­то ка­то обе­кт на нау­чен ана­ли­з, спе­ку­ла­ции­те с нея ще про­дъл­жа­ват. Ще из­глеж­да все по-ес­тес­тве­но да мо­лим за из­ви­не­ние гър­ци­те, за­що­то сме зав­ла­де­ли “и­с­кон­ни­те им те­ри­то­рии”, или те тър­жес­тве­но да ни про­ща­ват, за­де­то Крум из­пол­звал че­ре­па на Ни­ки­фор не по пред­наз­на­че­ние...

Прош­ка­та има мо­ра­лен сми­съл, ако се да­ва за съ­би­тия, свър­за­ни с лич­на­та ти от­го­вор­ност за оп­ре­де­ле­но дей­ствие или без­дей­ствие. За съ­би­тия­та от вре­ме­то на ко­му­низ­ма (“въ­зро­ди­тел­ния­” про­цес - вкл.) сме лич­но от­го­вор­ни - за дей­ствия­та или без­дей­ствия­та си. Днеш­ни­те тур­ци не носят от­го­вор­ност за по­ту­ша­ва­не­то на Ап­рил­ско­то въс­та­ние. И днеш­ни­те ан­гли­ча­ни не носят от­го­вор­ност за робс­тво­то на нег­ри­те. Мо­же би об­ясне­ние­то за прис­трас­тия­та на ком­пе­тен­тни­те ор­га­ни към дав­нос­тта от 20-30-50 го­ди­ни е не­же­ла­ние­то им да поис­кат прош­ка. И пог­реш­но­то схва­ща­не, че об­ра­зо­ва­ние­то по ис­то­рия е за­дъл­жи­тел­но об­вър­за­но с нея. Не е за­дъл­жи­тел­но да се из­вин­ява­те, гос­по­дин ми­нис­тре. Са­мо въ­ве­де­те “въ­зро­ди­тел­ния­” про­цес в уче­бни­ци­те.

[1] Отхвърлените “приобщени” или Процеса, наречен “възродителен” (1912-1989), С., 2002 обратно
[2] Час­тич­но зас­ягат та­зи те­ма Ва­ле­ри Стоя­нов, Ан­то­ни­на Желя­зко­ва и Иб­ра­хим Ялъ­мо­в, а Ми­хаил Груев й пос­ве­ща­ва док­тор­ска­та си ди­сер­та­ция. В пос­лед­но вре­ме ин­те­ре­сът се за­сил­ва - осо­бе­но сред мла­ди ко­ле­ги, по­ве­че­то - въз­пи­та­ни­ци на чуж­ди уни­вер­си­те­ти. обратно
[3] Спо­ме­ни (и до­ри “а­на­ли­зи­”) за “въ­зро­ди­тел­ния­” про­цес на­пи­са­ха Ми­нис­тъ­рът на вът­реш­ни­те ра­бо­ти Ди­ми­тър Стоя­нов, Сек­ре­тарят на ЦК на БКП Стоян Ми­хай­лов, Пър­вият сек­ре­тар на ОК на БКП в Бла­гоев­град Пе­тър Дюл­ге­ров, ко­ле­га­та му от Смолян Ве­лич­ко Ка­ра­джов, ОФ-дея­тел­ка­та Паун­ка Го­че­ва, еди­н от ид­ео­ло­зи­те на про­це­са Ор­лин За­го­вор (Шук­ри Та­хи­ров) и дру­ги не тол­ко­ва име­ни­ти “въ­зро­ди­те­ли­”. обратно
[4] Мно­зи­на от тях са въд­во­ре­ни от­но­во на ста­ро­то си мес­то­жи­телс­тво и преи­ме­ну­ва­ни. Ар­хи­ви­те са пъл­ни с до­но­си и пре­пис­ки по из­дир­ва­не­то им. обратно
[5] С раз­рав­яне­то на “бъ­лгар­ски­я ро­дов ко­рен” са ан­га­жи­ра­ни поч­ти всич­ки науч­ни ин­сти­ту­ции, има­щи от­но­ше­ние към проб­ле­ма: фи­ло­ло­зи, му­зи­ко­ве­ди, ет­ног­ра­фи, фол­клор­сти, кул­ту­ро­ло­зи... обратно

Inform

Няма коментари:

Публикуване на коментар