Orient Radio Bulgaria - Bulgaria's Turkish radio!

събота, 20 ноември 2010 г.

Ерол Ибрахимов:Трябваше да водя дело, за да си върна името

17.10.10

Певецът Ерол Ибрахимов от групата “Уикеда”:


- Има ли нещо, което си преживял и не можеш да забравиш?

- То беше през т.нар. възродителен процес. Тогава трябваше от Ерол да стана Емил. Бях 14-15-годишен. Много ми беше неприятно. Усещането беше като на дете, което го карат да се чувства виновно, а то няма никаква вина.

- Кой ти каза, че трябва да си смениш името?

- Баща ми. Макар че знаех нещо по въпроса. Още през 1982 г. братовчедите ми в Плевенско бяха започнали да си сменят имената. Не зная защо в София чак през 1985 г. се случи. Не го приемах сериозно. Мислех си, че там го правят, но софиянци няма да пострадаме. Ние живеехме в Божурище, аз съм оттам.

- От какви имена трябваше да избираш?

- Никой не ми е предлагал, но избрах да бъда Емил, защото един от братовчедите ми - също Ерол, се преименува така. Всъщност беше ми все едно, но у мен се стаи обида, чувствах някакво неудобство - бях като в чужда кожа.

- В училище как ти казваха?

- Е, там продължаваха да ми викат Ерол, Роли, прякорът ми беше Рошавия. Имаше един зам.-директор в училището в Божурище - от Държавна сигурност. Майки ми беше учителка и ми бе казала, че някои от зам.-шефовете обикновено са от ДС. Той беше учител по физика и много държеше да ме наричат с новото име. Непрекъснато повтаряше на съучениците ми: “Това е Емил, не Ерол.” Дълго време тетрадките ми бяха с етикет на Ерол Ибрахимов и той всеки ден ме питаше кога ще ги сменя. Но другите бяха много толерантни.

- Семейството ти искаше ли да отидете в Турция?

- Поради възродителния процес баща ми замина за Италия още преди 10 ноември 1989 г. Аз тогава бях вече в казармата и той ме попита дали искам да дойда с него. Казах му, че не знам. И той замина с брат ми на 16 октомври 1989 г. Поискаха политическо убежище и получиха зелени карти за САЩ. Аз си останах тук с майка ми. Бях приет в СУ “Дефектология”, учих 3 г., но прекъснах и започнах да пея.

- Кога си върна името?

- Трябваше да водя дело, за да си върна името - беше някъде около 1992-1993 г. Бях изпуснал административния срок, нали съм марда. Спомням си, че трябваше да доказвам, че не съм Емил.

- Това накара ли те да намразиш политиците?

- Не. Даже тръгнах с голямо желание на първия митинг след 10 ноември, но се оказа и последният, на който присъствах.

- Защо?

- Излезе един човек, някакъв националист, който каза, че турците трябва да си идат. Гледах го и се отказах да участвам в политиката. Макар и много млад, разбрах, че този процес ще е сложен и ще продължи много години. Не зная как на 20 г. съм прозрял това. И реших да се концентрирам в собствения си политически живот - т.е. да оправя собствената си градина и живот. Семейството ми да е спокойно. Сега имам две прекрасни деца - момче и момиче на 8 и на 5 г.

- Гласувал ли си за ДПС?

- Не, никога. Важните хора в тази партия не ми се струват много морални, с една дума - мошеници. Те използват за своя лична облага страха на българските турци, че могат пак да им сменят имената или нещо друго. И страха на българите, че турците могат да поискат автономия и да направят някаква Кърджалийска република или нещо подобно...

- А какво е отношението ти към Доган?

- Не го приемам. Не мисля, че е добър човек, нито е морален, нито защитава някакви принципи.

- А днешният премиер дава ли ти надежда?

- Бойко някак си ми напомня на народния човек Тодор Живков. Дразни ме отношението на болшинството хора към него. Нека почакаме да видим какво ще стане. Истински ще се радвам, ако стане нещо положително в страната. Но не усещам някаква промяна към по-добро. А той направили ли една година?

- Година и 3 месеца.

- Браво. Жив и здрав, той нали така обича да казва. Притеснява ме да не стане като с царя - хората помислиха, че е панацея, че идва едва ли не с вълшебна пръчка. Мисля си дали сега с Борисов не се възлагат същите напразни надежди.

Неговата авторитарност понякога ме плаши. Също и политически некоректното му говорене - не можеш да отидеш и да кажеш на емигрантите - абе, върнете се в България, че останаха само пенсионери, цигани и турци. Как може един премиер да каже такова нещо!?

- Кажи нещо позитивно?

- Ще кажа част от една наша по-нова песен “Тинтява 6”. Припевът е: “Главното е да сме живи и здрави,/ останалото нека забравим./ Останалото е плевел и плява/ и само тук-там тинтява.

Info

сряда, 17 ноември 2010 г.

Делото за „Възродителния процес“ се отлага за следващото поколение и никакви изявления не могат да променят това положение

Сякаш не е имало Възродителен процес...

Справедливост няма да има!

Справедливост няма да има!

Делото за т. нар. Възродителен процес може да бъде възобновено благодарение на новия Наказателен кодекс - бе съобщено тези дни. Татяна Ваксберг твърди обратното - че делото няма да започне нито сега, нито в скоро време.

Делото за „Възродителния процес“ се отлага за следващото поколение и никакви изявления не могат да променят това положение. Причините за това са три. Първата е, че почти всички виновни умряха, а живите са твърде възрастни, за да издържат истински съдебен процес. Втората е, че виновните никога не са били обвинявани в истинското престъпление, което са извършили. А третата причина е в това, че първите две не тревожат никого в българските политически и съдебни среди.

Темида ще продължи да мълчи


Темида ще продължи да мълчи

Историята на едно безкрайно дело

Делото за насилствената асимилация на българските турци започна преди 20 години и никога не завърши. Обвиняеми бяха членове на Политбюро, които един по един умираха. Последният жив обвиняем е Георги Атанасов. Делото срещу него замря преди десетина години, защото съдът поиска да му се доведат всичките жертви на престъплението, които да дадат показания. Това означаваше над хиляда души!

Тогава всички се смяха на това абсурдно изискване, но проблемът не беше само в съда. Проблемът беше в прокурорите, които бяха внесли неясен обвинителен акт - от него не се разбираше срещу кого точно е извършено престъплението незаконно интерниране в лагера Белене. При толкова неясна формулировка не е сигурно, че съдът е имал друг избор.

Сега заместник-главният прокурор Галина Тонева е цитирана да казва, че пречките са отпаднали и делото може да се възобнови. Според нея след последните поправки в Наказателния кодекс вече не е необходимо всички пострадали да се явяват в съда, а само някои от тях, и това улеснявало нещата. Впрочем, журналистическите разследвания от последните 10-15 години сочат, че никой от тези пострадали не е бил разпитван за каквото и да било.

Но същественият проблем с това дело дори не е в това кой трябва да дава показания по него. Същественият проблем е в това, че дело за така наречения Възродителен процес изобщо никога не е имало. На нито един етап от изтеклите 20 години не е било повдигано обвинение за насилственото депортиране на 300.000 души в съседна Турция.


1989 г. - български турци
искат обратно имената си

Епизодите на 5-годишното насилие

Човекът, който технически извърши това престъпление, е вътрешният министър Георги Танев, а той никога не е бил обвиняем. Нещо повече - на нито един етап от изтеклите 20 години не е било повдигано обвинение към Политбюро и ръководството на МВР за тяхната отговорност в убийствата и насилието, извършени в хода на насилствената кампания по асимилацията на българските турци.

Какво да говорим за най-трудното престъпление от гледна точка на Наказателния кодекс - престъплението с насилственото преименуване. За него също не е повдигано обвинение. А човекът, който го извърши, е вътрешният министър Димитър Стоянов, който беше погребан с държавни почести от правителството на ОДС в лицето на министър Богомил Бонев.

Всъщност като се говори за възобновяване на делото, това е дело за незаконно интерниране на някои български турци на остров Белене. Колкото и да е престъпен този епизод, той със сигурност не резюмира онова 5-годишно насилие срещу близо един милион души.

Автор: Татяна Ваксберг, Редактор: Александър Андреев


дв

сряда, 10 ноември 2010 г.

Видео:Нови източници за изследване на Възродителния процес

Назад във времето … към Възродителния процес

PRO.bg

Нови източници за изследване на Възродителния процес откриха учените от Историческия факултет на Софийския университет

Изследването е научен проект, който в момента правим, заяви историчката Искра Баева. В този проект се опитахме да потърсим други гледни точки. Например как е отразен Възродителния процес в гръцката преса или във ФРГ. Включили сме и личните истории на хора засегнати от Възродителния процес, заяви още Баева.

Изследванията на историците са показали, че съвременното възприемане на Възродителния процес от българските турци е различно – едни го помнят като страшен период, а други предпочитат да останат с българските си имена.


Тhe big "excursion" / Голямата "екскурзия"