Orient Radio Bulgaria - Bulgaria's Turkish radio!

събота, 23 април 2011 г.

Беше ни приятно да забележим,че нашият филм "Планинска република" Ви е харесал достатъчно,за да го разпространите чрез Daily Motion на различни местa

Здравейте,

Беше ни приятно да забележим, че нашият филм "Планинска република" Ви е харесал достатъчно, за да го разпространите чрез Daily Motion на различни места. Ще бъде коректно, и ще се радваме, ако поставите и имената на авторите. Целият екип това сме ние двамата: Велислав Радев и Джанет Бари. И се даде източника - БНТ.

И нещо не по-малко важно - качеството на картината. БНТ изглежда няма технически възможности да качи филма на сайта си в по-добро качество. В това качество, в което и вие сте го копирали, е просто жалко да се гледа филма. Предлагаме да си го поставите на сайта в HDV, кода ще вземете от нашия линк на Вимео. Сега просто ще дадем достъп на вашия сървър. Ето този линк:
http://www.vimeo.com/21183739

Сърдечни поздрави от Англия.

Велислав Радев
Джанет Бари

“Планинска република” е филмов разказ за драматични събития в едно малко селце – Корница. Защо през 1973 г. неговите жители въстанаха и превърнаха селото в зона, недостъпна за централната власт?

Една история за човешко достойнство, за паметта и прошката – авторски филм на журналистите Велислав Радев и Джанет Бари. (БНТ, "В Кадър" )

четвъртък, 7 април 2011 г.

Избитите от комунистическия режим на Тодор Живков по време на т.нар. "Възродителен процес".2

Избитите от комунистическия режим на Тодор Живков по време на т.нар. "Възродителен процес".2

От Тодор Икономово:

Мехмед Сали Лом

Мехмед Сали Сарач

Хасан Сали Арнауд

Екстрадирани от България са:

Рахим Фъчъджъ,

Мюджелин Кемил и

Тахир Алиоглу


:::

Въпреки всичко протестиращите успяват да пробият обсадата и да се доберат до централния площад в Каолиново.Те връчват протестна нота на областния партиен секретар Бойчо Мизийски ,с която искат връщане на имената си,да се отмени забраната за общуване на турски език,свободно изповядване на религията и практикуване на религиозните обреди,освобождаване на задържаните им водачи.Обещават им,че последното ще се изпълни и го изпълняват,след което протестиращите се разотиват.Радостта от лесната победа е кратка.Същата вечер един от освободените ръководители на протестите е арестуван отново.

Истинската трагедия наастъпва на 21 май 1989 г.,когато в знак на протест срещу повторното задържане на Тахир Алиоглу от Тодор Икономово негови съселяни отново се вдигат на митинг.Пред сградата на кметството митингът се слива съссвадбената церемония на Али и Галима.Към обяд шествието тръгва към кметството,за да подпишат младоженците граждански брак.Милицията се опитва да арестува организаторите на митинга с обвинението,че накои от тях са "откраднали" оръжие от близкото поделение.Протестиращите не позволяват извършване на арестите.Церемонията е окървавена след изстрели на двама войници и последвалата масова хаотична стрелба.Има ранени,осакатени и убити.Покосени са 27,а според други сведения 18,а по пътя към болницата умират трима.Куршумите не пощадяват и деца. Седем души от ранените оставатсакати за цял живот.Селският площад е окървавен.Писъци и стонове огласяват най-голямото село на Шуменски окръг.С личните си автомобили селяните извозват ранените до болниците в Нови Пазар,Шумен,Преслав."Беше касапница,колите ни плуваха в кръв" - си спомнят те.

"Помогнете ми да не ми изтече кръвта" - стези думи умира Мехмед Сали Лом,по чието тяло преброяват 12 огнестрелни рани;"Не ме оставяйте без вода" - моли Мехмед Сали Сарач.По пътя към болницата в Нови Пазар издъхва и Хасан Сали Арнауд.Организатори на митинга са Рахим Фъчъджъ,Мюджелин Кемил и Тахир Алиоглу.По възможно най-бързата процедура те са екстрадирани от страната.Такава е равносметката от мирния протест в Тодор Икономово.

От книгата "Протестните акции на турците в България - януари - май 1989 г. - Документи" от Веселин Ангелов


СЛЕДВА

http://thebigexcursion.blogspot.com

сряда, 6 април 2011 г.

Избитите от комунистическия режим на Тодор Живков по време на т.нар. "Възродителен процес".1

За рaзигралите се събития през първата половина на 1989 г. и за майските протести и бруталното им потушаване тогава българите не знаят почтни нищо.Малкото,което достига до тях,е информацията на свободните турски и западни радиостанции.Народът е в пълно информационно затъмнение и поради тази причина се раждат и разпространяват всевъзможни слухове.Авторите им са от пропагандните централи на компартията и политическите отдели на ДС.Основни разпространители по способа на т.нар. контрапропаганда са нейни агенти,както и изпитаните в годините на комунистическата диктатура закрити и открити партийни събрания.Внушава се официалната версия за събитията и какви мерки са предприети за "овладяване" на критичната ситуация,предизвикана по вина на всевъзможни външни и вътрешни врагове на социалистическа България.Българите ще научат част от истинат за събитията едва след демократичните промени от страниците на ново появилия се свободен печат.Предимно от вестниците "Демокрация" и "Права и свободи",където свидетели разказват за преживяното и за дадените жертви.Съобщава се и версията за протестите на учреденото в началото на 1990 г. Движение за права и свободи.

Очевидците описват ужасяващи кървави картини,дават имената на жертвите,не пропускат да споменат насилствените средства,употребата на силите на реда за смазването на протестите.

От началото на 1989 г. сред турското малцинство постепенно назрява готовност за предприемане на последната,решителна стъпка за отвоюване на отнените права.Създава се нелегална организация,която подготвя населението за "решителния момент".Той настъпва в навечерието на Парижката конференция за човешките измерения.След гладните стачки по сигнал на организаторите турците се вдигат на масови мирни протести срещу насилствената асимилация,за малцинствени права и свободи.

Първият протест избухва на 19 май 1989 г.Издигат се подсказаните от турските лидери лозунги в защита на "перестройката" и във възхвала на Горбачов,както и искане да се върнат имената,езикът и да се осигури възможност за свободно изселване.Този митинг,за разлика от последвалите го,преминава без нарушаване на реда,без сблъсъци с органите на властта.Протестиращите се разотиват мирно,необезпокоявани от МВР.

Вторият протестен митинг изненадва властите на следащия ден,когато в 9 часа сутринта селяните от Пристое,Шуменско,се вдигат на мирен поход със същите искания.Всичко е предварително добре организирано.Походът минава през съседните села Климент.Наум,Тъкач и непрестанно множащите протестиращи се насочват към общинския център на Каолиново.Организирано към тях се присъединяват още хиляди от Духовец,Беленци,Браничево,Загориче и от градовете Силистра,Дулово,Исперих,Преслав,Нови Пазар.Според някои източници в похода участват над 10 000 души,а според други твърдения те са над 25 000.Издигат се лозунги за връщане на имената,за човеши и малцинствени права.

Мирният протест се превръща в кърваво сражение,когато около Каолиново шествието е посрещнато от части на вътрешни войски,армията,милицията,пожарната охрана.По всичко личи,че ще се стреля на кръв.Пада и първата жертва - Неджиб Осман от с.Кус,починал в резултат на нанесен му тежък побой пред очите на протестиращото множество.Мъже,жени,деца и старци са подложени на насилие.За първи път проявяват и пристигналите по спешност "червени барети".Казано им е,че турците са се вдигнали на "въстание" и искат "автономия" и република по подобие на кипърската.

От книгата "Протестните акции на турците в България - януари - май 1989 г. - Документи" от Веселин Ангелов


СЛЕДВА

http://thebigexcursion.blogspot.com