Един ден в...

В Божан – спомени за възродителния процес и притеснения заради изискванията на ЕС		Кметът Бейзат Илияз.
Пламен Николов, снимки Григор Маринов Горещ юлски ден. Часът е около 13, а живакът на термометър a вече сочи над 30 градуса по Целзий. Влизаме в Тервел и поемаме по отбивката към с. Божан. Веднага след като излизаме от общинския център, пътят навлиза в гъста гора. Дърветата хвърлят прохладна сянка и жегата почти не се усеща. След 4 километра влизаме в Божан. Разбираме, че селото не е от малките. Дворовете са старателно подредени, а къщите и стопанските постройки – в отлично състояние. Почти не могат да се видят полусрутени или занемарени сгради, каквито има в не едно и две селища в Добруджа. Това е ясен знак за трудолюбието на местните хора.
Сведенията за миналото на Божан не са изобилни. Според преданията селото е основано от богат турчин на име Кара Аптулах. Това е било и името на селището по време на турското робство и след това – до 1942 г. Кара Аптулах се заселил в красивата местност заедно с тримата си братя. Вдигнали чифлици. С течение на времето се заселили и други турци и така се оформило селото. Старите хора в Божан твърдят, че Кара Аптулах е дошъл тук още преди падането на България под турско робство.		Микроязовирът край Божан е изграден и зарибен преди няколко години.
През цялото съществуване на Божан, мюсюлманите са били преобладаващото население. В миналото е имало и няколко български семейства, пристигнали след Освобождението от Котелско, а няколко десетилетия – и от други селища в Добруджа. Винаги между българи и турци е царяло разбирателство и сме живели в мир. Не е имало никакви конфликти на етническа основа, категоричен е кметът Бейзат Илияз.
По време на румънската окупация в селото са настанени колонисти – цинцари от македонските планини. Те се отнасяли еднакво зле както с българите, така и с турците, разказва Бейзат Илияз. Четирима мъже от Божан са отвлечени от окупаторите в Молдова и са принуждавани в продължение на две години да полагат робски труд в лагера Биволаре. След възвръщането на Южна Добруджа към България селото получава новото си име. Днес никой не може да каже, защо е наречено Божан. Предполага се, че както и		Училището в селото е застрашено от закриване.
много други населени места в Добруджа е кръстено на възрастен мъж, който се е ползвал с уважението на съселяните си. До 80-те години на миналия век селото е успяло да се запази от обезлюдяване. Хората тук обичат родината си и мястото, в което са израстнали и трудно го напускат – дори и да няма работа започват да се занимават с личните си стопанства и така осигуряват прехраната на семействата си, казва кметът Бейзат Илияз. Липсата на достатъчно работни места след сформирането на Аграрно-промишлените комплекси станало причина българите да се изселят към Тервел и Добрич. И днес много от тях идват по няколко пъти в годината, за да видят бившите си съселяни и да си поговорят с тях, споделя кметът на Божан. Жителите на тервелското село с мъка и огорчение си припомнят събитията около възродителния процес. Стовариха войска – предимно от запасняци и насилствено заставиха хората да се изселят в Турция. Никой не желаеше да се качва в автобуса. Имаше обаче един полковник – родом от Тервел, който ругаеше и заплашваше хората и ги принуждаваше да тръгнат на юг почти без никакъв багаж – само с по един-два сака, разказва Бейзат Илияз. По време на събитията около възродителния процес е затворена и джамията, която функционира без прекъсване от незапомнени времена. Семействата, които бяха насилствено изселени в Турция и до днес изпитват носталгия по родните си места. Те възприемат България като своя родина и тъгуват за нея, казва Бейзат Илияз. Той добавя, че хората в Божан избягват да се ровят в миналото. Не желаем да създаваме предпоставки за конфликти на етническа основа, затова не обичаме да коментираме събитията от края на 80-те, каза още кметът на тервелското село. 1111 са хората с постоянен адрес в Божан. Половината от тях са се изселили в Турция – основно в Чорлу. Днес в Божан живеят около 660 души. Почти всички са от турски етнически произход, има и малко роми. Безработицата не е проблем. 100 души работят в “Пластхим – Тервел”, други 50 – в “Де Ка” ООД, 30- в цеха на “Албена стил” в Тервел. Хората разчитат основно на личните си стопанства за да осигурят прехраната за семействата си. Интересна особеност на Божан е, че тук почти всеки обработва сам земята си, за да произвежда фураж и да затвори цикъла с животните, които отглежда в стопанския си двор. Любопитен момент от най-новата история на селото е, че това е едно от първите населени места в България, чиито жители са получили нотариалните актове за възстановените им земи. През 1990 г. лично президентът Желю Желев е дошъл в Божан, за да връчи документите на собсвениците. Именно с основния поминък – скотовъдството са свързани и най-големите притеснения на живеещите в тервелското село. Хората са бедни, нямат възможност да инвестират големи суми за закупуване на техника и за оборудване на стопанските си помещения. Опасяват се, че могат да откажат да им изкупуват млякото. В селото има 680 крави. Малко са обаче стопаните, които отглеждат по 10 и повече животни. По-голямата част разчитат на 1-2 крави, за да си осигурят допълнителни доходи, с които да преживяват, казва Бейзат Илияз. Овцете пък са над 1100. Читалище “Светлина” в Божан е създадено през 1956 г. В момента функционира само библиотеката. Допреди десетина години е имало група за автентичен фолклор. Училището в селото носи името на Александър Стамболийски. Посещава се от около 60 деца. Малкия брой на учениците е станал повод зам.-кметът на Тервел Дияна Илиева да внесе предложение в Общинския съвет за закриване на школото. Противопоставих се, защото не виждам логика в други части на Добричка област да функционират училища с по 20-тина деца. На този етап успяхме да предотвратим закриването, но се притеснявам, че въпросът отново ще бъде повдигнат, защото за следващата учебна година са записани само двама първокласници, казва кметът Бейзат Илияз. Той обаче уточнява, че през последните няколко години раждаемостта в селото расте. Всяка година имаме по 8-10 новородени. Това означава, че след 2-3 години и броят на първолаците ще нарасне. Ако дотогава училището бъде закрито, те ще са принудени да пътуват всеки ден до Тервел, каза още кметът на Божан. В селото функционира и детска градина, която се посещава от 17 малчугани. Божан е богато на собствени водоизточници. В селото има 6-7 естествени чешми с отлични качества на водата. Интерес от чужденци за закупуване на къщи има, но никой не продава, защото пустеещи сгради няма, каза още Бейзат Илияз. Напускаме Божан – едно от големите села на Община Тервел. То има потенциал за развитие, защото хората тук са трудолюбиви, обичат родното си място и не гледат към големите градове. Единственият проблем обаче са скромните им финансови възможности, заради които не могат да покрият изискванията на Европейския съюз и да продължат да изкарват прехраната си с животновъдство. Може би изходът от ситуацията е в кооперирането, което е шанс за оцеляването на дребните частни земеделски стопани. "Добруджанска трубуна"