Orient Radio Bulgaria - Bulgaria's Turkish radio!

вторник, 22 септември 2009 г.

България 20 години след изселването на българските турци !





















20 години по-късно изолацията продължава !
България и българите - как ги видяха медиите отвън
Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: България и българите - как ги видяха медиите отвън

България 20 години след изселването на българските турци, поредният случай на ограбени туристи по българското Черноморие, България е трета в ЕС по брой на абортите - това са някои от българските теми в медиите днес.

На сайта си БиБиСи помества фоторепортаж за "най-голямата миграция в Европа след Втората световна война". Медията припомня, че през лятото на 1989 година над четвърт милион български турци са напуснали домовете си, за да търсят нов живот в съседна Турция. "Изселването често е сочено като фактор, който допринесе за падането на комунистическия режим по-късно същата година", посочва БиБиСи.

Изселването на българските турци е повод за обширен репортаж на сайта на БиБиСиBildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Изселването на българските турци е повод за обширен репортаж на сайта на БиБиСи

На фона на поредица от снимки на безкрайни потоци от хора и коли, натоварени с покъщнина, се чува гласът на Серкан. Той разказва как 14-годишен е трябвало да напусне родната Силистра и да замине за Истанбул. През 1991 година Серкан се връща със семейството си в България, но казва, че за участниците в тогавашните събития раните още не са заздравели. "Още има недоверие между българи и турци. Баща ми все още се страхува - вече не от комунистите, а от крайно-десни групи. Българското общество тепърва трябва да разгледа въпроса за своята отговорност. Голяма част от турското малцинство в България е все така изолирано, както беше и преди 1989 година", раказва Серкан.

Отново БиБиСи, както и шотландският телевизионен канал ЕсТиВи, вестник Сън и излизащото в Абърдийн издание Дъ Прес енд Джърнъл пишат за възрастна двойка шотландци, които са били ограбени и пребити в Слънчев бряг. Хелен и Айвър Томас са били нападнати близо до техния хотел. Семейството е за трета поредна година в България, но казва, че това е последното им идване в тази страна, отбелязва ЕсТиВи. Сън припомня, че наскоро друго шотландско семейство, Алън и Силвия Кантуел, са напуснали дома си в България, след като също са били бити и обрани.

Онлайн-изданието на испанския ABC споменава България във връзка с проучване за броя на абортите в страните от ЕС. България застава на трето място след Румъния и Естония със средно 20.39 аборта на 1 000 жени.

Интернет-порталът Frankfurt-live.com съобщава за организираните събития в младежкия център Бибрих, който планира т. нар. "момичешки дни". Програмата на центъра включва български културен следобед, който ще се проведе в петък, 30 октомври. Идеята е всички посетители да научат повече за България.

Юли Це и Илия Троянов представят общата си книгаBildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Юли Це и Илия Троянов представят общата си книга

Франкфуртер Алгемайне Цайтунг помества материал за златарския бранш, като съобщава за оптимизъм в редиците на бизнесмените. Става дума за надеждата, че в бъдеще цените за скъпоценния метал ще скочат още повече. България се споменава във връзка с предприятието "Дънди Прешъс Металс", за което се допуска, че след смяната на правителството в София ще може да изпълни по-бързо и безпроблемно двата си планирани проекта за добив на злато в страната.

Електронният вестник altona.info съобщава за литературното четене на писателя от български произход Илия Троянов и германската авторка Юли Це, което ще се състои на 23 септември от 20 часа в Талия в Хамбург. Двамата ще представят пасажи от общата им книга "Нападение срещу свободата", в която защитават тезата, че модерният свят ограничава духовната свобода на човека и манипулира съзнанието му чрез множество технически средства.

DW/Портал Турция

>>>

Audio slideshow: The exodus of Bulgaria's Turks !

In the summer of 1989, more than a quarter of a million Bulgarian Turks abandoned their homes to start a new life in Turkey.

It was the biggest migration seen in Europe since World War II - a response to years of often brutal forced assimilation of the country's largest minority.

By voting with their feet, the Bulgarian Turks inspired and galvanised the forces opposed to communism. The exodus is often cited as a factor contributing to the fall of the communist regime later in the year.

Serkan was a young boy when his family made the journey. He recalls the painful events of 1989, and the difficulties his family faced when they returned two years later.

BBC

понеделник, 7 септември 2009 г.

С>токхолмски с>индром !

С>токхолмски с>индром !

7 Септември 2009

Тука има, тука нема в Стокхолм. Снимки: авторката

В началото на 1989 г. много български турци от Кърджалийско получават от МВР изселнически паспорти със заповед за 24 часа да напуснат пределите на България. Възможностите са три – към Турция или към Австрия и Швеция, с които по това време държавата ни има безвизов режим. „Голямата екскурзия” засилва изселническите потоци. 20 години по-късно мнозина от бегълците наричат Швеция „втора родина”.

Швеция за начинаещи

„Добре дошли в Швеция!”, приветстват ме делово фотографиите на Ингмар Бергман, Ингрид Бергман, Астрид Линдгрен, Аугуст Стриндберг, Селма Лагерльоф. До тях висят снимките на още неколцина важни за света шведи, сред които мениджърите на Ikea и H&M, но не успявам да запомня имената им. Под сурдинка звучи АBBA. Тълпите туристи, които самолетите изплюват в петък по обяд, минават бързешката покрай символите на шведската гордост, вероятно дори не ги забелязват. В справочниците е написано, че насладите са другаде и те нямат търпение да им се отдадат. Казват, че финансовата криза отслабила шведската крона спрямо еврото. Това лято шведите избират да си останат повече у дома, отколкото да пътуват навън. Затова пък страната става предпочитана дестинация за идващите от еврозоната.

Неделя по обед. Всички магазини работят. С изключение тези за алкохол, които се затварят още в петък. Особеност на шведската търговия е, че в магазините за хранителни стоки не се предлагат спиртни напитки. Едва ли не с лакти си пробивам път из тесните улички на Стария град в Стокхолм. Тук е и основната туристическа атракция – смяната на караула пред Кралския дворец. Зяпачите са се наредили в плътен кордон по краищата на площада. Фотоапаратите дебнат. Кралската институция може и да има символична функция в конституционната монархия Швеция, но е сигурно, че ролята й за процъфтяването на туризма е огромно. Короната примамва любопитните и повдига балдахина в покоите на двореца, предлага им да надникнат в съкровищницата. Срещу съответното заплащане. В магазинчетата за сувенири до плюшените северни елени, доспехите на викингите и фланелки с надпис „ I Love Swedish Girls” неизменно се мъдрят и фотографии на кралското семейство. Опитвам се да си представя как ли изглежда човек, който си купува за спомен от Швеция снимка на краля и не стигам до задоволителен резултат. Но пък от друга страна навсякъде туризмът се крепи на човешката глупост.

Може би не съвсем по кралски, но достатъчно добре от туристите в Стокхолм печелят и пришълците от Източна Европа. Мислех, че играта „тука има – тука нема” отдавна си е изпяла песента и дори е забранена. Не! Сръчни украинци въртят кутийките по калдъръма на Стария град. Балами винаги се намират. На по 500 метра един от друг на пешеходния път, наречен „Улицата на кралицата” са разположени смугли момчета с еднакви малки акордеони. Циганчета от Румъния. Само че съвсем не разпищолени и разпуснати, както сме свикнали да ги виждаме. Напротив – стегнати, организирани, по шведски подредени. Чудна комбина: от Швеция организираността, от бившия съветски блок – престъпността. Пак на същата улица заговарям по-възрастен, твърде тъмен за Швеция, музикант. Питам го откъде е. „България”, казва той. Ама откъде точно? И тогава музикантът минава на румънски. Откога е станало престижно румънските роми да се представят за български? Това е обединена Европа в месеците на шведско председателство.

Някъде отвисоко долавям граченето на гларуси. Зад последната къща е морето. Но усещането за вода от сушата е съвсем друго, не както от въздуха. Отблизо водата изглежда опитомена, канализирана, кротка, подчинена.
Усещанията на туристите често се оказват измамни. А как е в Швеция, сигурно знаят само шведите.

Родени в България

Сузан и Сибел Чаушеви. Снимки: авторката

Шведски граждани са и моите домакини, по чиято покана съм в Стокхолм. Семейство Чаушеви. От Кърджали, България. Апартаментът им е далеч от туристическата суетня, на двайсетина километра от Стария град, в община Ханден. Стокхолмският квартал се състои от три до четириетажни блокове. Между тях са легнали равно окосени зелени паркове с детски площадки. Здравец, много здравец огражда тротоарите. Тихо и дори безлюдно изглежда кварталът. Сякаш шведите масово са си накупили шапки-невидимки, за да не смущават съседите си.

Със сестрите Сузан и Сибел Чаушеви се опитваме да възстановим онова лято на 89-а, когато животът им поема в неподозирана посока. Тогава Сузан е в трети клас, тъкмо се връща от училищна екскурзия, когато заварва родителите й да гледат Тодор Живков по телевизията. Прословутото му изявление от 29 май, с което обявява българските граници за отворени и призовава Турция да стори същото. Зад красивата обвивка на думите му обаче българските турци чуват само едно: „Махайте се!” Решението в семейството е взето бързо. Но за разлика от повечето познати Чаушеви потеглят не към Турция, а към Швеция. Днес сестрите са благодарни на родителите си за този избор. 29-годишната Сузан завършва комуникации в Стокхолмския университет и компютърно инженерство в Техническия. В момента работи като компютърен програмист. 4 години по-малката Сибел следва право. Ако нещо ги отличава от местните шведи, това са само цветът на косата и очите.

За двата месеца в емигрантския лагер сестрите научават шведски. Там учат и турски. Все пак това е езикът на бабите им. До този момент у дома се е говорело на български. Сузан прави тест, за да определят в кой клас да продължи да учи, тъй като заради престоя в лагера е пропуснала четвърти. Резултатите й по математиката са така добри, че според шведските стандарти може да мине направо в шести клас. „Знанията ми бяха още от България”, смее се днес тя.

Като какви се определят сега Сузан и Сибел? Българки, туркини, шведки? „Като си отида в България, казвам, че съм туркиня – обяснява Сузан. – А като съм в Швеция, казвам, че съм от България.” И двете се притесняват, че в Швеция често им се е случвало да ги причислят към емигрантите от Турция. Дори веднъж в стола на училището учителка взела чинията на Сибел с обяснението: „Ти си мюсюлманка, не бива да ядеш свинско!” „Ние не сме религиозни – разказва Сибел – и сме съвсем различни от момичетата от Турция. Но тук все още действат клишетата. В Швеция има доста датчани, които обаче са шведски граждани. Въпреки това шведите не могат да разберат, че в България може да има турци, които да са български граждани, но да нямат нищо общо с Турция. Миналото лято ходих в Бурса при приятели на баща ми от Кърджали. Не знам какво е станало през тези 20 години, те ли са се променили толкова много или аз, но ние се оказахме от два различни свята. Да, категорично предпочитам да съм в Европа!” Но въпреки това Сибел се определя като „емигрантка, като дърво без корен.” „Никога не съм мислела, че мога да се върна в България. Щом тя е изгонила семейството ми, значи няма какво да търся там. Мъчно ми е само, че сме разделени от баба и дядо. Срещам много шведи, които са ходили в България на море, но аз нямам никакво отношение към тия краища на страната. За мен родината са Родопите, баба и дядо, а българският химн са родопските песни. В Швеция имам възможност да уча и да се развивам, но шведкиня никога няма да стана. Не знам, може би целият този развой на събитията да ме е обрекъл на самота?”

Снимки: авторката

„България е миналото ми, Швеция настоящето, а широкият свят – бъдещето ми – добавя Сузан, която има намерение да си търси работа в Англия или САЩ. – Както тръгнах от България „на екскурзия”, така бих се връщала там само на екскурзия. С Турция нямам нищо общо. В Швеция живея добре, но продължавам да се чувствам различна. Често със сестра ми водим такива разговори, питаме се кои сме, откъде сме. Ние сме доста отворени, искаме да общуваме с всички, но сякаш другите все още не са готови да ни приемат като различни. Тук обществото се крепи на индивидуализма, а ние не сме възпитани така. Например шведите се чудят, че все още живея при родителите си, че със сестра ми заедно ходим на кино, за тях тези семейни връзки са непонятни. Тук щом завършиш гимназия и тръгваш сам в живота. А ние нямаме друга опора освен семейството ни, може би затова така се държим един за друг.”

Майка ми често казва, че тя не е искала да напусне България, че никога не си е представяла да живее извън Кърджали – продължава Сибел. – Но така се е случило, че сме тръгнали. Била съм само по една лятна рокличка на цветенца… помня, че като дойдохме в Стокхолм, уж беше лято, а пък ми беше много студено… Вече няма как да се върнем назад. Станалото – станало. Нашата родина е нашият дом. Извън него се съобразяваме с шведските правила, вътре сме си ние самите. Ако ми стане тясно вътре, винаги мога да изляза, да се разходя по улиците, да се слея с туристите. Тъжно е само по празниците, най-вече по Коледа. Навсякъде става тихо и пусто. Тогава разбирам, че съм сама в чужда страна, че баба и дядо са много далече, че единствените ми близки хора са мама, татко и сестра ми.”

Стокхолмски синдром – похитените от историята са благодарни на похитителя, че са били запратени точно тук. Все пак – Европа. С всичките си предразсъдъци, клишета, с целия си егоизъм, с мъката на оцеляването, с напрежението, че ако един швед направи едно, ти, пришелецът от България, трябва да направиш три отгоре, за да те признаят, сестрите Чаушеви са по-доволни, че през 89-а родителите им са тръгнали на Север. И една малка подробност. На латиница името се пише Tchaouchev. Сибел променя сама името си на Chauochev. „Само едно „т” махнах, защото така шведите по-лесно го произнасят, а баща ми се мръщи. Името, казва той, е достойнството на човека. Както са ти го дали, така трябва да го носиш. Съгласна съм. Но неговото име са му го сменили насилствено, а сега това е мой личен избор, нали. И какво толкова, само едно „т”?” Бащата слуша усмихнато малката си дъщеря и накрая се съгласява. В края на краищата една буква. Толкова много неща се промениха в живота им, сега за една буква ли да спорят?

четвъртък, 3 септември 2009 г.

Снимки от голямата "екскурзия" !







Calinti Gozler/"Откраднати очи"/Stolen Eyes











>>>

"Calinti Gozler"/"Откраднати очи"
“ Желанието на екипа бе това да е филм, който лекува раната, а не я отваря отново.”
Сценаристката Нери Терзиева
България-Турция, 2004, 101 мин, цветен
Това е история за странна, невъзможна, необяснима любов между туркиня и българин. Иван – чисто и романтично момче, е въвлечен в така наречения “възродителен процес”. Той отговоря за печатите, необходими за издаване на новите документи по времето на насилствената смяна на имената. Детската учителка Айтен се опитва да ги открадне, смятайки, че по този начин ще забави етническия геноцид. Неочаквано необичайната среща създава у двамата чувство на близост и Иван е изправен пред съдбоносен избор – да “преименува” Айтен или да поеме последствията, ако не го направи.
По-късно съдбата ги изправя отново един срещу друг. При акция на тогавашните спецчасти загива детенцето на Айтен. Иван изпада в шок. От съображения за сигурност заповядват да бъдат “изтрити” спомените му. В болницата е изолирана и Айтен.
От смъртта, като единствен житейски избор и за двамата, започва общият път на Иван и Айтен… Те постепенно преодоляват озлоблението, приемат различията помежду си и тръгват един към друг. Но дали другите ще приемат това? На Балканите хепиендът се случва рядко. От Турция се завръща братът на Айтен…
“ Желанието на екипа бе това да е филм, който лекува раната, а не я отваря отново.”
Сценаристката Нери Терзиева
РАДОСЛАВ СПАСОВ
Български оператор и режисьор, роден през 1943 г. Завършва операторско майсторство във ВГИК (Москва) през 1971 г. Един от най-изтъкнатите български оператори, той е заснел над 20 игрални филма. Работил е с някои от най-големите български режисьори – Георги Дюлгеров, Едуард Захариев, Иван Андонов, Георги Стоянов, Киран Коларов, Рангел Вълчанов, Людмил Стайков. Дебютира като режисьор през 1993 г. със “Сирна неделя”.
Stolen Eyes / Откраднати Очи (2005)

http://www.arenabg.com

Calinti Gozler/"Откраднати очи"/Stolen Eyes

Портал Турция

Истината за Възродителния процес на агента на Държавна сигурност Христо Христов !

Нахалството и дебелоочието на "другаря" от ДС Христов !
>>>
Прекръстих 200 турчета през 1985 г. !

Добавена на: 01.09.2009

Автор : Катя Касабова


Проблемът на възродителния процес беше, че не сменихме имената постъпателно, останалото е въпрос на чест за всеки разумен държавник.
Сигурно познавате този човек в различни роли. Между 1970 и 1980 г. той е един от шефовете на ММЦ-Приморско. След това за 11 години ръководи Обредния комплекс в Бургас, а след 1991 г. става журналист в икономическия ресор на общинския вестник „Бургас днес“. Офицер от Държавна сигурност, макар че не иска това да се знае.Сега живее кротко в родното си село Миролюбово. Роден е през 1938 г. Има две висши образования – по философия и икономика. Публикуваме това, което е таил с годините в душата си, защото са малко хората, които познават каква всъщност е била главната роля на Христо Христов в този живот.

Почти 20 години след зората на т.нар. българска демокрация, смятам, че е дошлото времето, когато и аз трябва да кажа своята истина за Възродителния процес. Правя го като човек, който пряко е участвал в събитията по причина, че особено напоследък слушам и чета само глупости в медиите и изопачаване на фактите. Изчаках да приключат парламентарните избори и да се уталожат страстите. Не е тайна за никого, че винаги съм изповядал лявата идея, че съвсем доскоро представлявах партията на чистите комунисти и в моята организация членуваше самият екссекретар на ОК на БКП Николай Жишев.
Ето моята гледна точка за провеждането на мероприятието, наречено Възродителен процес, излагам я пред в.Десант“, защото смятам, че няма да изопачите думите ми. Първо – срамота е, че още през зимата на 1990 г. Петър Младенов и Андрей Луканов заявиха пред Политбюро, че трябва да се изтрият допуснатите грешки и да се обвини само и единствено Държавна сигурност за преименуването. И за какво? За да се стигне до днешните твърдения на кръгове около ДПС, че е имало геноцид и варварство над турското население. Припомням, като пряк участник, че през 1988 г. Тодор Живков лично се обърна към турския президент Тургут Йозал да приеме всички, които желаят да се преместят в южната ни съседка, но срещна неговия отказ с доводите, че не могат да осигурят жилища и работа за толкова много бежанци. Това не попречи на Йозал по най-подмолния начин да започне кампания за нелегално призоваване с думите: останете си където сте родени и продължавайте да раждате, така след 15-20 години ще превземем българите отвътре. След това обиколи ООН и успя да произнесе 4-часова реч с тезата, че в Европа и на Балканите никога не е имало турско робство, а османско присъствие. Този термин услужливо беше подет от новия ни военен министър Димитър Луджев, който прилично почерпан, на официална среща с Йозал в Истанбул през 1991 г. произнася следните реплики: „Помагайте ни както можете, че у нас е по-зле от турско робство“. На следващия ден Луджев ( вероятно срещу щедро обещана помощ) прави пространно изказване в най-голямото военно-морско училище в Истанбул, където доразвива своето виждане за османското присъствие, забравяйки за някои основни постулати в исляма. Нека ги припомня: по време на войната между Южна и Северна Корея (1950-53), Турция дава най-много жертви. Защото в боя турските войници са хвърляни с корана в ръка и вярването, че за всеки убит кореец ще намерят място за себе си в рая, за двама убити – ще осигурят място и за съпругите си и т.н. Може би той никога не е знаел, че за 1988 г. Турция подготвяше десант край Варна за отцепването на Разградска област като турска територия. Там работеше и нелегална радиостнация на тяхното разузнаване, засечена от нашите и съветските служби. Знаеха за подготвяната операция и в ЦРУ. Както и за настъпването на ислямската религия с емисари, прииждащи с много пари на Балканите.
Това беше и причината за появата на прословутото 31-о постановление на МС за създаване на обредни комплекси като самостоятелни органи за провеждане на кръщавки, сключване на брак, погребения и т.н.

Христо Христов като шеф на Обредния дом (вляво) на пореднатна кръщавка в Драганово, на заден план чакат да бъдат преименувани още десетина чавдарчета и техните родители, 1985 г. - снимка личен архив


В периода 1985-1988 г., вече като директор на такъв Обреден комплекс за Бургаския регион бях упълномощен да обикалям всяко селце – около Бургас съм пребродил Драганово, Брястовец, Извор, поморийско и руенско също. Казвах, че се налага да преименуваме децата от 1 до 7-годишна възраст. И не виждах никаква съпротива у родителите. Кметовете по места сами организираха тези обреди, аз самият съм ставал кръстник. Поне на 200 деца. Тук отварям скоба, че беше допусната грешка, поради изтървани нерви на централно ниво, да се преименуват и възрастните хора. Тогава, на национално заседание по този проблем в Пловдив заявих, че не бива старите насилствено да се преименуват и че трябва да останем на варианта само с децата. Напр. ражда се момче. Записваме го Иван Хасанов Исмаилов, след 25 години неговото дете ще се казва Петър Иванов Хасанов и така само за 2 поколения ще изкореним турското звучене. Не бях послушан. Вече бях провел достатъчно много срещи сред турското население. Ето какво ми каза кметът на Драганово, чието име вече не помня: „Имам две дъщери – учат в икономическия техникум, едната има и приятел – българин. Те искат да носят български имена и да се оженят за българи, но майка ми и баща ми са категорично против – със старите не можем да се преборим, безсмислбено е да ги натискаме“. Ето такава беше обстановката. Не съм виждал танкове и автомати, нито съм чувал за безследно изчезнали от региона. В същото време из страната обикаляха протурски елементи и заплашваха местните, че ако останат тук рискуват семействата и имотите си и че пътят им е за Турция и за отпор на българската власт.

Накрая ще ви разкажа една скорошна случка. Гостувах на мои роднини в Александруполис. Там българите не смеят да се афишират, защото нямат шанс да задомят детето си за жена или мъж от сой. Питах моя племенник Теодоси: „Ако България и Гърция са във война, ще стреляш ли по мен, а той ми отговори без да се замисли: „Ще стрелям, защото съм войник от гръцката армия!“. Изтръпнах от този отговор. Върнаха визитата си в Бургас.Реших да ги разходя по главната улица „Александровска“. Стигнахме до паметника на Альоша. Викам му: „Теодоси, съветският войник гледа и сочи с ръка на юг към гръцко.“ А той отговаря: „Ще ви кажем стоп с оръжие!“.
Оставям вашите читатели да направят сами своя извод от изложеното по-горе. И да се запитат малко или много сме патриоти, ние живеещите в България българи. Виновен ли е Теодоси, че разсъждава така и дали отново нещо не грешим във възпитанието на нашите младежи. десант