Orient Radio Bulgaria - Bulgaria's Turkish radio!

вторник, 14 октомври 2008 г.

Възродителен процес

„Възродителен процес“ е популярното название на системата от опити за асимилация на мюсюлманите в България (роми, турци, помаци и татари) от останалото българското население. Процесът започва в началото на 70-те и привършва към средата на 80-те години на 20 век. Мерките за прокарване на тази политика се състоят в принудителна смяна на арабско-турските имена с български, забрана за използване на родния език от представителите на тези групи, ограничаване на техните традиционни обичаи и ритуали и изповядването на тяхната религия.[1][2]

Съдържание

Причини

През по-голямата част от управлението си, БКП провежда политика на асимилация на горните малцинства, поради икономически, политически и социални причини. Икономическите включват намеренията за колективизация в селското стопанство и индустриализация на икономиката. Политическите са свързани главно с амбициите на Турция за разширяване в западна посока и с ограничаването на влиянието на пропагандата отвъд Желязната завеса. Социалните са свързани със съществуващата сегрегация сред тези малцинства и цикъла лошо образование — ниско заплащане — затваряне в общността — игнориране на образованието.

Същност

По своята същност, процесът представлява отнемане на основни човешки права като правото на самоопределение от страна на държавата. Понятието „възродителен процес“ е наложено от партийната върхушка (и по-конкретно кръга около Людмила Живкова), за пръв път се използва на среща на Политбюро на ЦК на БКП на 18 януари 1985 г.[3] като общо название на тези процеси.

Подобни реформи са често срещани в претендиращите за еднонационални държави.[източник?] Например Кемал Ататюрк в Турция прави опит да създаде единна нация, като една от мерките му е въвеждане на задължителна именна система с конституцията от 1924.[4]

Протичане

В повечето случаи този процес е протичал мирно, в паралел с подмяната на паспортите, течаща по същото време. Докато асимилационните мерки спрямо ромите и помаците са по-разтеглени във времето и според някои източници започват още през 1912,[5] насилственото преименуване на турците се осъществява чрез мащабна кампания, започнала през втората половина на 1984 и приключена в началото на 1985.[източник?] Според доклад на Амнести Интернешънъл, през 1986 организацията притежава списък с имена на 100 убити и 250 арестувани етнически турци в хода на тази кампания -- факти, които се отричат от тогавашните управници.[6]

Последствия

Според отчета на Политбюро на ЦК на БКП, сменени са имената на няколко хиляди души,[източник?] за огромната част от които в наши дни се счита, че са принудени от властта.

С Възродителния процес се свързва и „Голямата екскурзия“ през 1989 г., при която много български граждани се изселват от родината си в Турция. Други източници отричат такава връзка поради 4 годишния период между двете събития, протекъл без размирици и проблеми.

Бележки

  1. Улрих Бюксеншютц (2000) Малцинствената политика в България. Политиката на БКП към евреи, роми, помаци и турци (1944-1989), IMIR, с. 141, вж. Таблица 31: Оценка на партийни членове за мерките във връзката с “Възродителния процес” към края на 1989 г.
  2. Български хелзинкски комитет The Human Rights of Muslims in Bulgaria in Law and Politics since 1878 (доклад): "In addition to the religious rights restrictions, there were restrictions on the use of mother tongue as well. The central Party authorities charged all state entities and their staff with supervising and guaranteeing the sole use of Bulgarian language by all Bulgarian nationals, at all levels of public and private life (point 6)." Текстът се позовава на: Addendum to Decision No. 1019a of Politburo of CC of BCP from 19 June 1984 (pp. 32-3) (No archive indication of this document)."
  3. СОЦИАЛИЗЪМ. Хронологична таблица — Министерство на външните работи, 20 юни 2007
  4. Конституция на република Турция от 1924, чл. 88
  5. Евгения Иванова, "Не е за­дъл­жи­тел­но да се из­вин­ява­те, гос­по­дин ми­нис­тре!", Публикация в сайта на Българския хелзинкски комитет: "Въ­зро­ди­тел­ният­" про­цес, свеж­дан в ма­со­во­то съз­на­ние са­мо до фи­на­ла си - съ­би­тия­та от 1984-1985, всъщ­ност за­поч­ва от 1912 г. и про­дъл­жа­ва с раз­лич­на ин­тен­зив­ност до 80-те го­ди­ни. Най-ос­три­те му “въ­зпа­ле­ния­” след­ват 30-го­ди­шен ци­къл - 1912, 1942, 1972. Ста­ва ду­ма са­мо за по­ма­ци­те, към кои­то - в пе­рио­да на со­циа­лиз­ма - са при­ба­ве­ни ро­ми и та­та­ри."
  6. Препратка към страница на английски Bulgarian-Turkish Tensions on Minority Rise By HENRY KAMM, SPECIAL TO THE NEW YORK TIMES Published: October 4, 1987: "The conflict arose at the end of 1984, when Bulgaria began a sudden, brief and sometimes violent campaign to compel all members of the minority, about one million people in a country of nine million, to change their Turkish names, rooted in Islam, and adopt Bulgarian names, which are mainly of Orthodox Christian origin. Last year, Amnesty International said it had received the names of more than 100 ethnic Turks reported to have been killed and more than 250 arrested. Bulgarian officials repeated denials of such violence." Този материал в Ню Йорк Таймс се позовава на: Amnesty International: Bulgaria. Imprisonment of Ethnic Turks, p.12 ff. ISBN 9780862100971
Inform

Няма коментари:

Публикуване на коментар