>>>
Прекръстих 200 турчета през 1985 г. !
Автор : Катя Касабова
Проблемът на възродителния процес беше, че не сменихме имената постъпателно, останалото е въпрос на чест за всеки разумен държавник.
Почти 20 години след зората на т.нар. българска демокрация, смятам, че е дошлото времето, когато и аз трябва да кажа своята истина за Възродителния процес. Правя го като човек, който пряко е участвал в събитията по причина, че особено напоследък слушам и чета само глупости в медиите и изопачаване на фактите. Изчаках да приключат парламентарните избори и да се уталожат страстите. Не е тайна за никого, че винаги съм изповядал лявата идея, че съвсем доскоро представлявах партията на чистите комунисти и в моята организация членуваше самият екссекретар на ОК на БКП Николай Жишев.
Ето моята гледна точка за провеждането на мероприятието, наречено Възродителен процес, излагам я пред в.Десант“, защото смятам, че няма да изопачите думите ми. Първо – срамота е, че още през зимата на 1990 г. Петър Младенов и Андрей Луканов заявиха пред Политбюро, че трябва да се изтрият допуснатите грешки и да се обвини само и единствено Държавна сигурност за преименуването. И за какво? За да се стигне до днешните твърдения на кръгове около ДПС, че е имало геноцид и варварство над турското население. Припомням, като пряк участник, че през 1988 г. Тодор Живков лично се обърна към турския президент Тургут Йозал да приеме всички, които желаят да се преместят в южната ни съседка, но срещна неговия отказ с доводите, че не могат да осигурят жилища и работа за толкова много бежанци. Това не попречи на Йозал по най-подмолния начин да започне кампания за нелегално призоваване с думите: останете си където сте родени и продължавайте да раждате, така след 15-20 години ще превземем българите отвътре. След това обиколи ООН и успя да произнесе 4-часова реч с тезата, че в Европа и на Балканите никога не е имало турско робство, а османско присъствие. Този термин услужливо беше подет от новия ни военен министър Димитър Луджев, който прилично почерпан, на официална среща с Йозал в Истанбул през 1991 г. произнася следните реплики: „Помагайте ни както можете, че у нас е по-зле от турско робство“. На следващия ден Луджев ( вероятно срещу щедро обещана помощ) прави пространно изказване в най-голямото военно-морско училище в Истанбул, където доразвива своето виждане за османското присъствие, забравяйки за някои основни постулати в исляма. Нека ги припомня: по време на войната между Южна и Северна Корея (1950-53), Турция дава най-много жертви. Защото в боя турските войници са хвърляни с корана в ръка и вярването, че за всеки убит кореец ще намерят място за себе си в рая, за двама убити – ще осигурят място и за съпругите си и т.н. Може би той никога не е знаел, че за 1988 г. Турция подготвяше десант край Варна за отцепването на Разградска област като турска територия. Там работеше и нелегална радиостнация на тяхното разузнаване, засечена от нашите и съветските служби. Знаеха за подготвяната операция и в ЦРУ. Както и за настъпването на ислямската религия с емисари, прииждащи с много пари на Балканите.
Това беше и причината за появата на прословутото 31-о постановление на МС за създаване на обредни комплекси като самостоятелни органи за провеждане на кръщавки, сключване на брак, погребения и т.н.
Христо Христов като шеф на Обредния дом (вляво) на пореднатна кръщавка в Драганово, на заден план чакат да бъдат преименувани още десетина чавдарчета и техните родители, 1985 г. - снимка личен архив
В периода 1985-1988 г., вече като директор на такъв Обреден комплекс за Бургаския регион бях упълномощен да обикалям всяко селце – около Бургас съм пребродил Драганово, Брястовец, Извор, поморийско и руенско също. Казвах, че се налага да преименуваме децата от 1 до 7-годишна възраст. И не виждах никаква съпротива у родителите. Кметовете по места сами организираха тези обреди, аз самият съм ставал кръстник. Поне на 200 деца. Тук отварям скоба, че беше допусната грешка, поради изтървани нерви на централно ниво, да се преименуват и възрастните хора. Тогава, на национално заседание по този проблем в Пловдив заявих, че не бива старите насилствено да се преименуват и че трябва да останем на варианта само с децата. Напр. ражда се момче. Записваме го Иван Хасанов Исмаилов, след 25 години неговото дете ще се казва Петър Иванов Хасанов и така само за 2 поколения ще изкореним турското звучене. Не бях послушан. Вече бях провел достатъчно много срещи сред турското население. Ето какво ми каза кметът на Драганово, чието име вече не помня: „Имам две дъщери – учат в икономическия техникум, едната има и приятел – българин. Те искат да носят български имена и да се оженят за българи, но майка ми и баща ми са категорично против – със старите не можем да се преборим, безсмислбено е да ги натискаме“. Ето такава беше обстановката. Не съм виждал танкове и автомати, нито съм чувал за безследно изчезнали от региона. В същото време из страната обикаляха протурски елементи и заплашваха местните, че ако останат тук рискуват семействата и имотите си и че пътят им е за Турция и за отпор на българската власт.
Накрая ще ви разкажа една скорошна случка. Гостувах на мои роднини в Александруполис. Там българите не смеят да се афишират, защото нямат шанс да задомят детето си за жена или мъж от сой. Питах моя племенник Теодоси: „Ако България и Гърция са във война, ще стреляш ли по мен, а той ми отговори без да се замисли: „Ще стрелям, защото съм войник от гръцката армия!“. Изтръпнах от този отговор. Върнаха визитата си в Бургас.Реших да ги разходя по главната улица „Александровска“. Стигнахме до паметника на Альоша. Викам му: „Теодоси, съветският войник гледа и сочи с ръка на юг към гръцко.“ А той отговаря: „Ще ви кажем стоп с оръжие!“.
Оставям вашите читатели да направят сами своя извод от изложеното по-горе. И да се запитат малко или много сме патриоти, ние живеещите в България българи. Виновен ли е Теодоси, че разсъждава така и дали отново нещо не грешим във възпитанието на нашите младежи. десант
Няма коментари:
Публикуване на коментар