"Bulgaria for the Bulgarians", 1984-89

Този монтаж с архивни кадри съдържа официална пропаганда. В памет на жертвите по-голямата част от първоначалния звук е заглушен.

"Възродителен процес ", го наричат комунистическите управници: кампанията за систематично асимилиране на турското населения в България.

Дни преди празниците в края на 1984, специални части навлизат в районите с компактно турско население, поставяйки началото на брутална компания срещу най-многобройното малцинство в страната. Българските турци трябва да сменят ислямските си имена, наложена е забрана да се говори турски, джамиите са затворени или разрушени, носенето на турски носии е забранено.

Онези, които отказват да се подчинят биват принудени: голям е броят на българските турци, които прекарват тежката зима на 1984-85 в зловещия лагер Белене на Дунава, закрит през 1959 година. Докато репресивният апарат на режима изпълнява своя план, "учени " търсят своите оправдания за кампанията. Българските турци са наречени "ислямизирани българи", закрити или унищожени са архиви, променени са дори имена върху надгробни плочи, или те са осквернени. По улиците на големите градове за първи път се появяват "червени барети".

Но репресиите постигат обратен ефект: българските турци застават в първите редици на борбата за демокрация. През пролетта на 1989-та те започват гладна стачки, движението им се разраства. Специални части са изпратени в Североизточна България, в някои райони те стрелят по цивилното население, жертви са дадени в Тодор Икономово, Каолиново...

Няколко дена по-късно Тодор Живков обявява че "ислямизираните българи " могат да заминат за Турция. Над 300 хиляди души преминават границата, предизвиквайки най-масовото изселване в Европа след Втората световна война.

Все по-масовото движение за демокрация в България възприема правата на българските мюсюлмани като част от общата борба срещу комунизма. Когато през лятото на 1989 видни български интелектуалци пишат писмо до Народното Събрание с копия до българските медии, става ясно: дните на режима на Тодор Живков са преброени. През следващите месеци един от първите признаци за краха на живковата политика са плакатите "Искаме си имената!"

Досега никой не е осъден в България за отговорността за тази кампания, нито за смъртта на цивилни граждани.

======================================== ==

This is a compilation that includes official propaganda.
Out of respect for the victims most of the original sound has been muted.

The Communist regime called it "Revival Process" ("Възродителен процес "): a systematic policy of assimilation against Bulgaria's Turkish population.

Just before Christmas 1984, special forces moved into mainly Turkish areas, launching a brutal campaign against the country's largest minority. Turks were forced to change their Islamic names, a ban on speaking Turkish was introduced, mosques were closed or destroyed, the wearing of traditional Turkish clothes was forbidden.

Those who refused to obey were forced to: many Bulgarian Turks spend the winter of 1984-1985 in the notorious island camp from the 1940s, Belene, which re-opened for that purpose. While the oppressive machine continued its work, academics tried hard to find "scientific evidence": Bulgaria's Turks were called "Islamised Bulgarians", archives were purged, even gravestones had their names changed or simply chiselled out.

Oppression backfired: Bulgaria's Turks moved to the forefront of the struggle for democracy. In the spring of 1989 they went on hunger strikes, their movement spread. Special forces moved into compact ethnic Turkish areas, shots were fired at unarmed civilians, several people were killed.

A few days later the Communist leader Todor Zhivkov announced that the "Islamised Bulgarians" can go to Turkey. More than 300.000 left within weeks, causing Europe's largest single exodus after the end of WWII.

Bulgaria's broad movement for democracy started to see the rights of Bulgaria's Muslims as part of the common struggle for an end of Communism. When in the summer of 1989 prominent Bulgarian intellectuals wrote to parliament and the media, defending the rights of Bulgarian's Turks, it became clear -- the days of the regime of Todor Zhivkov were numbered. One of the first signs of the end of Zhivkov's policy in the following months were the posters "Give us our names back!"

To this day no one has been jailed in Bulgaria for their responsibility for this campaign, or indeed the killing of unarmed civilians.

http://www.youtube.com/user/BulgariaXXVek