Orient Radio Bulgaria - Bulgaria's Turkish radio!

събота, 20 ноември 2010 г.

Ерол Ибрахимов:Трябваше да водя дело, за да си върна името

17.10.10

Певецът Ерол Ибрахимов от групата “Уикеда”:


- Има ли нещо, което си преживял и не можеш да забравиш?

- То беше през т.нар. възродителен процес. Тогава трябваше от Ерол да стана Емил. Бях 14-15-годишен. Много ми беше неприятно. Усещането беше като на дете, което го карат да се чувства виновно, а то няма никаква вина.

- Кой ти каза, че трябва да си смениш името?

- Баща ми. Макар че знаех нещо по въпроса. Още през 1982 г. братовчедите ми в Плевенско бяха започнали да си сменят имената. Не зная защо в София чак през 1985 г. се случи. Не го приемах сериозно. Мислех си, че там го правят, но софиянци няма да пострадаме. Ние живеехме в Божурище, аз съм оттам.

- От какви имена трябваше да избираш?

- Никой не ми е предлагал, но избрах да бъда Емил, защото един от братовчедите ми - също Ерол, се преименува така. Всъщност беше ми все едно, но у мен се стаи обида, чувствах някакво неудобство - бях като в чужда кожа.

- В училище как ти казваха?

- Е, там продължаваха да ми викат Ерол, Роли, прякорът ми беше Рошавия. Имаше един зам.-директор в училището в Божурище - от Държавна сигурност. Майки ми беше учителка и ми бе казала, че някои от зам.-шефовете обикновено са от ДС. Той беше учител по физика и много държеше да ме наричат с новото име. Непрекъснато повтаряше на съучениците ми: “Това е Емил, не Ерол.” Дълго време тетрадките ми бяха с етикет на Ерол Ибрахимов и той всеки ден ме питаше кога ще ги сменя. Но другите бяха много толерантни.

- Семейството ти искаше ли да отидете в Турция?

- Поради възродителния процес баща ми замина за Италия още преди 10 ноември 1989 г. Аз тогава бях вече в казармата и той ме попита дали искам да дойда с него. Казах му, че не знам. И той замина с брат ми на 16 октомври 1989 г. Поискаха политическо убежище и получиха зелени карти за САЩ. Аз си останах тук с майка ми. Бях приет в СУ “Дефектология”, учих 3 г., но прекъснах и започнах да пея.

- Кога си върна името?

- Трябваше да водя дело, за да си върна името - беше някъде около 1992-1993 г. Бях изпуснал административния срок, нали съм марда. Спомням си, че трябваше да доказвам, че не съм Емил.

- Това накара ли те да намразиш политиците?

- Не. Даже тръгнах с голямо желание на първия митинг след 10 ноември, но се оказа и последният, на който присъствах.

- Защо?

- Излезе един човек, някакъв националист, който каза, че турците трябва да си идат. Гледах го и се отказах да участвам в политиката. Макар и много млад, разбрах, че този процес ще е сложен и ще продължи много години. Не зная как на 20 г. съм прозрял това. И реших да се концентрирам в собствения си политически живот - т.е. да оправя собствената си градина и живот. Семейството ми да е спокойно. Сега имам две прекрасни деца - момче и момиче на 8 и на 5 г.

- Гласувал ли си за ДПС?

- Не, никога. Важните хора в тази партия не ми се струват много морални, с една дума - мошеници. Те използват за своя лична облага страха на българските турци, че могат пак да им сменят имената или нещо друго. И страха на българите, че турците могат да поискат автономия и да направят някаква Кърджалийска република или нещо подобно...

- А какво е отношението ти към Доган?

- Не го приемам. Не мисля, че е добър човек, нито е морален, нито защитава някакви принципи.

- А днешният премиер дава ли ти надежда?

- Бойко някак си ми напомня на народния човек Тодор Живков. Дразни ме отношението на болшинството хора към него. Нека почакаме да видим какво ще стане. Истински ще се радвам, ако стане нещо положително в страната. Но не усещам някаква промяна към по-добро. А той направили ли една година?

- Година и 3 месеца.

- Браво. Жив и здрав, той нали така обича да казва. Притеснява ме да не стане като с царя - хората помислиха, че е панацея, че идва едва ли не с вълшебна пръчка. Мисля си дали сега с Борисов не се възлагат същите напразни надежди.

Неговата авторитарност понякога ме плаши. Също и политически некоректното му говорене - не можеш да отидеш и да кажеш на емигрантите - абе, върнете се в България, че останаха само пенсионери, цигани и турци. Как може един премиер да каже такова нещо!?

- Кажи нещо позитивно?

- Ще кажа част от една наша по-нова песен “Тинтява 6”. Припевът е: “Главното е да сме живи и здрави,/ останалото нека забравим./ Останалото е плевел и плява/ и само тук-там тинтява.

Info

Няма коментари:

Публикуване на коментар