| Из специален доклад на МВР:
6-ма са убити само в първия месец на смяната на имената.
5 000 организатори на мирни протести били принудително изведени от България в първите дни на лятото на 1989-та.
Колко са убитите по време на така нар. „Възродителен процес”? От кого са издавани съответните заповеди, каква е била степента на поверителност на тези заповеди, какви са мащабите на репресивните операции, какви именно служби и поделения на МВР са били ангажирани с тях? В какво са се изразявали мерките за заплаха и принуда, има ли случай, когато те са срещнали активна съпротива от страна на българомохамеданското и турското население и довела ли е тази съпротива до жертви от едната и от другата страна? И ако да - то колко такива случаи са регистрирани във вашите архиви.
Има ли случаи, в които действията на органите на МВР са били съгласувани с или подпомогнати от местните органи на БКП? Какво е участието на МВР в задържането на етнически турци и българомохамедани в концлагера на остров Белене през 19851986 г.,
На тези въпроси отговор дава специален доклад на МВР, чието първо издание е изготвено през февруари 1992 година, и който доклад е официално становище на МВР и през декември 2007-ма.
Предлагаме го със значителни съкращения:
„По архива на МВР първите случаи са 1971-1972 г. След това идва периодът 1984-1989 г., когато са били подменени имената на около 820 000 български граждани.
От кого са издавани съответните заповеди за участие на структури на МВР в репресиите върху българо- мохамедани и етнически турци в България и каква е била тяхната степен на поверителност?
През периода 1984-1989 г. в Министерството на вътрешните работи са били получени различни ръководни документи от Политбюро на ЦК на БКП, Секретариата на ЦК, правителството на НРБ и отделни партийни и държавни ръководители, отнасящи се до работата и поставящи задачи със задължителен характер във връзка с така наречения "възродителен процес".
По искане на Главна прокуратура всички тези документи (около 60 на брой) са предоставени през февруари 1990 година.
Със съдържанието на документите, отразяващи отделни аспекти от дейността на структури на МВР в хода на възродителния процес, са били запознавани само ограничен кръг лица от висшия ръководен състав на министерството.
В изпълнение на решенията на ЦК на БКП за приобщаване на българските турци
през есента на 1984 г. в Кърджалийски
окръг започва подмяна на турско-арабските имена
на българо-мохамедани и лица от смесени бракове. Към края на ноември броят на хората, приели нови български имена, е около 25 000 души. Самата подмяна на имената по онова време се е извършвала от местните държавни и партийни органи с участието на сили на окръжните управления на МВР.
На иструктаж, проведен на 21 ноември 1984 г., е записано, че министърът на вътрешните работи заявява: "През декември, януари и февруари смяната на имената на смесените бракове навлиза в решителна фаза. Политбюро даде указания незабавно да се започне работа начело н партийните комитети, народните съвети, обществените организации. Там, където се налага, ще вземе участие и МВР."
Към 9 декември 1984 г. в страната са преименувани общо 33 129 лица с доказан или общественопризнат български родов корен (както е тогавашната формулировка).
От протокол на оперативка на ръководството на МВР, проведена на 28 декември 1984 г., министърът съобщава за получени нови задачи от член на Политбюро на ЦК на БКП (това е Пенчо Кубадински), които следва да се предадат на окръжните началници на МВР след новогодишните празници.
Може да се предполага, че в случая се касае за взето решение за преименуване и на гражданите с турско етническо съзнание, но писмен документ, отразяващ решението, не е открит.
По отношение на това какви са били мащабите на репресивните операции: през периода 1984-1989 г. от органите на МВР
директно са профилактирани и предупредени 828 лица.
През 1985-1989 г. в централните и териториални оперативни поделения на Държавна сигурност са водени оперативни дела на български турци, от които най-много са били с окраска "протурски национализъм" - 23,7 на сто; терор - 17,7 на сто и др. С профилактика са приключени 54,9 на сто от оперативните дела; с предаване на съд - 10,9 на сто.
В Главно следствено управление на МВР, в центъра и по места по линия на Държавна сигурност са разследвани 797 души. За тях са водени 399 следствени дела. Като се изключат валутните, документните и престъпленията, извършени от военнослужещи, бягства зад граница, самоотлъчка, останалите 716 разследвания по текстовете на Наказателния кодекс се разпределят както следват:
- измяна - по чл. 95 от Наказателния кодекс - опит за преврат и бунт - 6; терор - по чл. 96 - 7; предателство и шпионство - по чл. 101 - 2; по чл. 104 - 46, диверсия и вредителство по чл. 106 - 15; противодържавна агитация и пропаганда по чл. 108 - 76; по чл. 109 и чл. 110 - образуване на нелегални групи и организации - 133; по чл. 112 - недоносителство - 1; 1145.3 по чл. 113 - 1; по чл. 144 - закана - 3; за обида и клевета 1, унищожаване и повреждане на държавна собственост - 1; престъпления против реда на управление по чл. 269 - 13, по чл. 273 3 и по чл. 279, 280 и 281 - бягство зад граница и невъзвращенство - 369.
За престъпления против реда и общественото спокойствие (по чл. 325) - 24; за палеж - 1; за незаконно притежаване на оръжие - 20.
След приключване на следствените дела –
515 души са били предадени на съд,
а следствените дела на 201 български турци са прекратени.
В местата за лишаване от свобода през целия период, свързан с така наречения "възродителен процес", са изтърпяли наказание 145 души, осъдени по глава първа от Наказателния кодекс.
На 20 януари 1985 г. от централните поделения на МВР са сформирани 12 работни групи. В тях участвуват представител на Второ главно управление на Държавна сигурност, Шесто управление на Държавна сигурност, Главно следствено управление на МВР, Инспектората на МВР и управление "Кадри".
Димитър Стоянов поставя задача във всяка група по разпределение по окръзи как да оказва методическа помощ и контрол в агентурно-оперативното обезпечаване на преименуването.
На 4 февруари 1985 г. Димитър Стоянов прави оценка и анализ на преименуването пред ръководството на МВР. Отбелязва, че в първия етап се е наложило да действуват служители на МВР в Момчилград, Джебел, Бенковски и Ябланово. В останалите райони органите на МВР са били поставени в условия на готовност като резерв на Окръжния комитет на БКП.
В сблъсъците с групи протестиращо население в бившия Кърджалийски окръг са били използувани сили на вътрешните войски и на народната милиция.
В какво са се изразявали мерките за заплахи и принуда? Съгласно даваните указания на инструктажи в ръководството на министерството, отразени в архивните материали, мерките за заплахи и принуди са се изразявали в следното: профилактиране, предупреждение на лица, изразяващи несъгласие със смяната на имената, изолиране и въдворяване на граждани в бележене, разселване на граждани в други райони - Бобов дол, населени места в Северозападна България, депортиране на най-активни участници в нелегални организации на групи, изявили намерение за провеждане на терористични диверсионни актове през 1989 г., осъществяване контрол над обрязванията при децата, при носенето на ориенталско облекло при религиозни мюсюлмански ритуали и други подобни изяви.
Случаи на активна съпротива от страна на българо-мохамеданско и турското етническо население през периода 1984-1989 г.:
През този период от август 1984 до 1986 г. от български турци в страната са осъществени четири терористични акта и е предотвратен един акт за взривяване на самоделно взривно устройство.
Масови протести срещу преименуването през декември 1984 г. има в Момчилград, Бенковски, Джебел от бившия Кърджалийски окръг и в с. Ябланово, Сливенско.
Тук се изброяват тези терористични актове, за които става дума, които са известни. През 1986 г. български турци извършват палеж на горски масив в Кърджалийско. Същата година нелегална организация от Кърджалийско замисля бягство от България чрез вземане на заложници деца.
През периода 1984-1986 г. органите на Държавна сигурност са работили по разкриването и пресичането на дейността на над 30 нелегални групи и организации с около 450 активни членове.
През периода 1984-1987 г. следствените органи са разследвали 34 групи и организации.
През м. май вече 1988 и 1989 г. сред българското население с турско самосъзнание се организират нови масови полулегални форми за съпротива. Създават се дружества, клубове и други неформални организации.
През м. май 1989 г. в резултат на измененията в международната и вътрешнополитическата обстановка в някои райони на Североизточна и Южна България се провеждат масови митинги и демонстрации с искане за връщане на турско-арабските имена и възстановяване на отнетите права и свободи на турската етническа общност. Проявите на места са прераснали в масови безредици.
След намесата на подразделения на Вътрешни войски и Народната милиция са дадени жертви и има ранени
и пострадали и от двете страни.
Колко случаи на съпротива са довели до жертви от едната и от другата страна според архивите на МВР. През периода 19841989 г. има няколко случая на съпротива, които са довели до човешки жертви.
През периода декември 1984 - януари 1985 г. масови протести срещу преименуването в някои райони на бившия Кърджалийски окръг - Момчилград, Джебел и Бенковски и в с. Ябланово са довели до инциденти и сблъсъци, при които са починали 6 граждани. Има ранени и други граждани, както и служители на МВР.
През периода август 1984-1989 г. се извършват от нелегални организации терористично-диверсионни акции, предизвикали смъртта на 8 български граждани, и са ранени 50 граждани.
В кои случаи действията на органите на МВР са били съгласувани със и подпомагани от местните органи на БКП? По места процесът на преименуване първоначално е осъществяван от народните съвети и кметствата.
През януари 1985 г., когато процесът става масов, в окръзите са сформирани щабове по "възродителния процес", ръководени от първите секретари на местните окръжни комитети на БКП. В щабовете са били включени председателите на изпълнителни комитети на окръжните народни съвети, председатели на окръжните ръководства на БЗНС, председатели на окръжните комитети на Отечествения фронт, партийни и държавни ръководители от окръжен и от общински мащаб. Като членове на тези щабове са били привличани и окръжни началници на МВР. Тези щабове са координирали, съгласували и набелязвали мерки по провеждане на "възродителния процес", в това число и задачи на органите на МВР. От запазените архиви става ясно, че органите на МВР са подпомагали дейността на партийните и държавни структури. Срастването на БКП с държавния апарат и непосредственото партийно влияние върху дейността на Държавна сигурност се е изразявало и в обмен на информация, служебен опит и конкретна експертна помощ.
Какво е участието на МВР в задържането на етнически турци и българомохамедани в концлагера на остров Белене през 1985 - 1986 г.?
В края на месец декември 1984 г. и през януари 1985 година най-активните участници в протестни действия срещу смяната на имената са въдворени в трудововъзпитателни общежития в Белене без разследване и присъда. Няколко месеца по-късно е сформирана комисия за изпращане в Белене по чл. 39 от Закона за Народната милиция под ръководството на заместник-началник на бившето шесто управление на Държавна сигурност. Комисията разглежда предложения, подписани от съответните началници на окръжните управления на МВР, и всеки случай за въдворяване се утвърждава от министъра на вътрешните работи и главния прокурор на Републиката.
Общо за периода 1985 - 1986 г. този ред в Белене са въдворени 423 български граждани с турско етническо самосъзнание.
През март 1986 г. повечето от въдворените в Белене са освободени, като обаче 85 лица са преселени в различни селища на свободен НЧ/ЗТ 1147.1 режим предимно в Бобов дол. До октомври 1988 г. постепенно мярката за принудително заселване е прекратена и лицата са освободени.
Какво е участието на МВР в насилственото депортиране на етнически турци и българомохамедани от България през 1989 г.?
За нормализиране на обстановката в Североизточна България, както е употребен терминът, през май 1989 г. бе предприета една особена мярка. С окръжно, подписано от първия заместник-министър на вътрешните работи, е разпоредено да се даде възможност на разработвани лица и такива от така наречения вражески контингент да напуснат страната. Всъщност те не са напуснали страната, а установените от органите на Държавна сигурност организатори, подбудители и активни участници в протестните прояви са били принудително изведени извън страната. Техният общ брой е около 5 000 души.
www.rodopi-bg.net |
Няма коментари:
Публикуване на коментар