Автор: Стойко Стоянов, Frognews
Архитектите на смяната на имената и изгонването на 400 хил. турци остават ненаказани. Съдебната система бойкотира делото 20 години
20-годишният давностен срок на мегаделото за възродителния процес вероятно е изтекъл тихомълком, без да бъде поискано официално удължаването му. Скандалната новина съобщиха за Frognews.bg източници от съдебната система, но от военна прокуратура категорично отказват всякаква информация. Така в архива отива едно от най-дълго протаканите дела на прехода, а престъпленията на комунистическия режим към българските турци ще останат ненаказани.
Още в края на миналия декември Frognews.bg изпрати чрез Върховна касационна прокуратура въпроси до Софийска военна прокуратура, която наблюдава делото. Искахме официално да получим отговор на 5 въпроса:
1. До къде е стигнало делото за възродителния процес?
2. Какви са причините то да бъде протакано 20 години?
3. Кога точно изтича 20-годишният давностен срок?
4. Прокуратурата има ли намерение да поиска удължаване на срока и да продължи разследването?
5. Има ли по делото доказана вина на ръководители от бившата БКП на национално и местно ниво?
Писмото ни е било прехвърлено на военните магистрати, но от Софийска военна прокуратура почти месец отказват отговор по темата. Неофициално ни бе обяснено, че наблюдаващият делото прокурор Евгени Иванов, не искал да бъде занимаван с този въпрос, можел да говори, но можел и да откаже. Преди време му натресли случая, а освен това Иванов смятал, че отправените му въпроси от Frognews.bg са тенденциозни. Освен това делото било секретно. Пред колеги магистратът с пагони обяснявал, че реално давностният срок е изтекъл без да се разбере, той сигнализирал шефовете си, но не получил инструкции как да действа.
Юристи коментират, че специално за това дело давностният срок е доста разтеглив и спорен, защото не става дума за едно престъпление извършено в конкертно време и място, а за гигантски престъпен процес, засегнал хиляди хора на различни места в страната от края на 1984 г. до началото на 1990 година.
Проектът за декларация на депутати от Синята коалиция
В края на миналата година проблемът с проточеното 20 години дело привлече вниманието и на 10 депутати от Синята коалиция. На 27 октомври 2009 г. те внесоха официално до председателя на Народното събрание Цецка Цачева проект за Декларация, осъждаща асимилационната политика на комунистическия режим спрямо турското малцинство у нас и провеждането на възродителния процес, довели до прогонването на 400 хил. български турци от родината им. В декларацията се настоява “българското правосъдие и главният прокурор да активират делото за смяната на имената, защото прикриването на комунистическите престъпления с давност прехвърлят вината на виновниците върху целия български народ.”
Проектът за документ обаче потънал незнайно защо в деловодството на парламента и до сега по него не се е провел никакъв дебат. Липсва и обяснение, защо декларацията е отхвърлена.
Преди време лидерът на ДПС Ахмед Доган категорично заяви, че за престъпления срещу човечеството няма давностен срок, коментирайки точно стопираното разследване за смяната на имената, но партията му тепърва ще трябва да обяснява на електората си, защо освен приказки по митинги и събрания и закани за съд в Хага, не предприе реални стъпки виновните за убийства, малтретиране, изпращане на хора в лагера „Белене” без съд и присъда, разселване на цели фамилии и провеждане на асимилационна политика да понесат отговорността на закона за извършените престъпления. В обществото се коментираше, че именно провала на това дело е цената на вероятната сделката между БСП и ДПС да управляват заедно в кабинета на Станишев, въпреки, че хората на Доган винаги са отричали такава договорка.
В съдебните среди пък се говори, че делото се протакало умишлено заради комунистическия министър-председател Георги Атанасов, който все още е жив и е обвиняем за възродителния процес. Висш магистрат твърдял, че чак след смъртта на Атанасов делото можело да влезне в съда и да се работи по него.
Frognews.bg припомня, че разследването на престъпленията по време на Възродителния процес започват още през 1990 г. с отделяне на материалите по случая от прословутото дело N 1. През следващата година Прокуратурата на
въоръжените сили повдигна обвинения срещу Тодор Живков, ген. Димитър Стоянов, Петър Младенов, Георги Атанасов и Пенчо Кубадински по чл.162, ал.1 от НК, за проповядване и подбуждане на расова и верска вражда. През 1993 г. прокуратурата се отказа от това обвинение и отправи ново по чл. 387, ал.2. До сега делото повече от 10 пъти е спирано и възобновявано, връщано за доразследване, прехвърляно по компетентност между отделни нива в системата на прокуратурата. От него са отделени и образувани други 5 дела. Голямото зацикляне обаче стана през февруари 1995
г. Военната колегия на Върховния съд връща делото за ново разследване, но с изричното указание да бъдат разпитани всички лица, които имат отношение към репресиите през периода 1984-1989 г. Това, на практика, е абсурдно изискване,
защото реално става дума за призоваване не на стотици, а на хиляди свидетели, пръснати по цял свят.
Есента на 1998 г. делото е прекратено срещу Живков и Димитър Стоянов, поради смъртта им. По-късно е спряно наказателното преследване и срещу Георги Атанасов, но през януари 2001 г. бившият премиер на страната
отново е привлечен като обвиняем. С помощта и на Република Турция са установени и разпитани 312 свидетели, но все още съдебните органи не са установили точните адреси на 126 лица, за да дадат показания.
През зимата на 2007 г. становището на Главна прокуратура, изразено от зам.-главния прокурор Валери Първанов, при изслушването му в парламентарната „Комисия по правата на човека и вероизповеданията“ по настояване на ДПС е, че делото, което сега е под N II-048, ще бъде възобновено, след като се съберат необходимите доказателствени материали и по преценка на прокурора, който го наблюдава.
От темата живо се интересуваше и Съветът на Европа. През май 2006 г. той изпрати у нас свой представител – Хана
Северинсен. Тя констатира, че разследването е блокирано, няма осъдени, а институциите бездействат.
Блокираното дело за възродителния процес стана причина и за дълбокия разрив между ДПС и някои изселнически организации на наши сънародници в южната ни съседка. Те търсеха справедливост и от европейските институции, след като българската правосъдна система демонстрира отказ от правосъдие. Според тях тежко репресираните по
този процес са около 1300 човека. 517 от тях са лежали в лагера на о. Белене, знаят се поименно, публикувани са в Държавен вестник, признати са за репресирани. Известни са и политическите затворници с присъди. В Държавен вестник
може да се намери и прословутият Указ 1313, с който БКП и Живков раздадоха официално държавни награди на близо 200 отличници, провели възродителния процес. В отделните райони на страната и в архивите на БКП се знае кой служител на МВР и БКП е вършил изстъпления и си е превишавал правата, кой е издавал заповеди за
насилие.
За правителството на ГЕРБ годината тръгна с много изненади, но на 7 февруари, когато премиерът Борисов се очаква да гостува в Турция, сигурно му готвят още една. Тя ще е по-сериозна от скърцането със зъби за новините на турски по БНТ и мераците на министър Божидар Димитров тракийските бежанци да получат обезщетение за имотите. Съседите и изселниците няма как да не питат за смачканото дело за възродителния процес и за отказа от правосъдие в страна членка на НАТО и ЕС.
http://bulgaria1989.wordpress.com
