Orient Radio Bulgaria - Bulgaria's Turkish radio!

петък, 27 ноември 2009 г.

ГОЛЯМАТА ЕКСКУРЗИЯ !

ГОЛЯМАТА ЕКСКУРЗИЯ

В интервютата информация е изобилна и разнообразна. Няколкото рубрики, които предлагаме само насочват читателя.

Основното, което се налага като впечатление е една фраза от интервю: "хората напущат страната, като са изгубили всякаква надежда, че в България повече ще може да се живее под комунистическия режим".

В официалните документи има достатъчно доказателства за целенасочения натиск от властта върху българските турци.

Но я напускат и искат да я напуснат не само български турци...

- ЕКСТРАДИРАТ СЕ АКТИВИСТИТЕ НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛИГА

1; 2; 3; 4; 5; 6

- ПРЕДЛАГА СЕ ЕКСКУРЗИЯ В ЧУЖБИНА НА НЕУДОБНИТЕ ЛИЦА

1;

- РАЗДАВАНЕ НА МОЛБИ-ДЕКЛАРАЦИИ НА ВСЕКИ ПОЖЕЛАЛ

1;

- ЖЕЛАНИЕ ЗА ИЗСЕЛВАНЕ

1; 2; 3; 4; 5; 6; 7; 8; 9; 10; 11; 12; 13;

- ПАСПОРТИ, НО НЕ ЗА ВСИЧКИ

1; 2; 3; 4;

- НА ГРАНИЦАТА

1; 2;

- Турция? БЪЛГАРИЯ?

1; 2; 3; 4; 5; 6;

- производство и снабдяване по време на голямата екскурзия

1; 2; 3; 4; 5;

неделя, 22 ноември 2009 г.

"Аз не съм чужденец, аз съм твой син" !

Памет

"Аз не съм чужденец, аз съм твой син" !

20 години от майските протести на българските турци !

rumeliturk.net

„Аз не съм чужденец,
аз съм твой син...
Българийо,
аз съм твой син
и мои са твоите пътища.

Реджеп Кюпчю

Навършват се 20 години от протестите на българските турци срещу насилственото им побългаряване. Това са първите масови протести срещу комунистическия режим след селските бунтове през 1951 и точно те нанасят най-силния удар преди падането му. Началото на Майските протести е дадено от турците, които членуват в Независимото дружество и в Демократичната лига за защита на правата на човека в България.

Българските турци се включват в Независимото дружество за защита на правата на човека скоро след неговото възникване или създават нови правозащитни организации като Демократичната лига за защита на правата на човека и Дружеството за подкрепа на Виена'89. Именно техният брой и решимостта им да защитят погазеното си достойнство и правата си превръщат късно възникналото у нас дисидентско и правозащитно движение в реална сила.

През пролетта на 1989 няколко събития ги подтикват да засилят действията си - срещата на френския президент Франсоа Митеран с дисиденти през януари 1989, гладните стачки на Петър Манолов и Илия Минев през февруари и март 1989 и конференцията по човешките права на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа, насрочена за края на май в Париж.

Гладни стачки

На 21 април 1989 Сабахат Наимова, Наим Наимов и Захир Мустафов от Независимото дружество за защита на правата на човека в Дулово обявяват гладна стачка срещу преследването на членове на Независимото дружество и на Демократичната лига.

На 6 май четирима души от района на Дулово - Севзи Хюсеинов, Закир Мустафов, Хакъ Мехмедов и Ремзи Неджимов, започват гладна стачка с искане за връщане на рождените им турски имена и прекратяване на етническата асимилация. На следващия ден към тях се присъединяват 7 души от Пристое и Каолиново. Обявена по радио "Свободна Европа" и подкрепена с изявление от секретаря на Демократичната лига Сабри Искендер, стачката се разраства и в нея ежедневно се включват стотици турци, предимно от Североизточна България.

На 9 май са експулсирани ръководителите на Демократичната лига Мустафа Юмер и Али Орманлъ, а малко по-късно и Сабри Искендер. От 15 май властите започват да експулсират членовете на Независимото дружество и на Демократичната лига в районите с най-много стачкуващи и да подтикват населението към изселване, като раздават молби за паспорти за "екскурзия в чужбина". До края на май са експулсирани 5000 души от участниците в протестите.

На 17 май временното ръководство на Демократичната лига решава гладната стачка да стане щафетна, а в окръга да започнат мирни масови демонстрации.

Демонстрации и жертви

На 19 май в Джебел 3000 души провеждат първата демонстрация срещу насилствената асимилация. През нощта градът е блокиран, арестувани и бити са участници в протеста, а председателят на Дружеството за подкрепа на Виена'89 Авни Велиев е експулсиран.

На 20 май 1989 е първата демонстрация в Североизточна България. Тя започва в село Пристое и продължава в Каолиново. Няколко хиляди души настояват за връщане на имената и за свободно изповядване на религията. Демонстрацията е мирна, в нея участват жени, деца и ученици, но срещу тях са изпратени сили на милицията и вътрешните войски с бронирани машини. Дадена е първата жертва от демонстрантите, има ранени.

На следващия ден в Дулово демонстрират 3000 души, а в съседните на Дулово села са разпръснати със сила групи, които искат да се присъединят към демонстрациите в Дулово; убити са още трима демонстранти.

На 22 май демонстрация в Разград е разпръсната със сила, в Толбухин (Добрич) протестират 4000 души.

На 23 май в с. Езерче, Разградско, при разпръскване на протеста са убити двама от демонстрантите. Българските граждани и външният свят научават за демонстрациите и насилията на властта от разказите на участници в протестите в ефира на Радио "Свободна Европа".

Между 24 и 29 май протестните демонстрации се разрастват в Шуменско, Варненско, Разградско, Сливенско, Толбухинско (днешно Добричко). На 27 май в с. Медовец, Варненско, са убити двама от демонстрантите. В Североизточна България на практика е въведено военно положение, селата и пътищата са блокирани от милиция и Вътрешни войски.

Подкрепа от български правозащитници

Майските протести на българските турци катализират дейността на българските правозащитници и дисиденти. На 22 май 1989 националното ръководство на Независимото дружество за защита на правата на човека в България протестира срещу насилието, извършено над протестите на етнически турци на 20 и 21 май, и настоява да бъде прекратена политиката на етническа асимилация.

На 23 май срещу извършеното от милицията и армията насилие протестират Антон Запрянов от Независимото дружество и отец Христофор Събев от Комитета за защита на религиозните права. На 22 юни Антонина Желязкова разпраща открито писмо, с което призовава да се прекрати насилствената асимилация, за да бъде спрян бежанският поток. На 18 юли Блага Димитрова внася в Народното събрание апел, подписан през юни от 120 интелектуалци, повечето от тях членове на Клуба за гласност и преустройство, да бъдат върнати на турците имената и правото на етническа самоидентификация и да бъде прекратено насилственото им прокуждане. Апелът е и към българските турци да не заминават от страната.

Комунистическата власт в собствения си капан

Изправен пред международни протести и непреставащи демонстрации, притеснен от активизирането на Клуба за гласност и преустройство, Независимото дружество, Независимия профсъюз "Подкрепа" и Комитета за защита на религиозните права, в края на май режимът прави последни крачки към своя националистически финал. Създава "отряди със специално назначение" към общините, големите предприятия, научните институти и висшите учебни заведения за разправа с опозиционните "неформални" организации. Организира мащабна националистическа кампания за "патриотичен подем". Наредено е трудовите колективи да проведат събрания и да приемат декларации в подкрепа на партийната политика.

Работници, служащи и студенти са задължени с подпис от партийните и комсомолските организации да участват в манифестации пред турското посолство в София и консулствата в Пловдив и Бургас. Манифестантите скандират написаните в Политбюро лозунги за "съд за предателите и родоотстъпниците" от Клуба за гласност и преустройство, а в София националистическите шествия минават пред дома на Блага Димитрова и Йордан Василев, превърнат в център за координация на опозиционните групи.

Етническата чистка

Но "окончателното решение" срещу "бунтовете на турското население и дейността на антисоциалистическите неформални групи" е етническата чистка.

На 29 май Тодор Живков прави официално изявление за напрежението "в определени райони на страната сред някои групи от населението, подстрекавани от външни сили" и - от името на българските мюсюлмани! - призовава Турция да отвори границите си за тях. Пред висшето партийно ръководство Живков снема "нашата стратегическа задача да убедим тези хора, че са българи, че не са никакви турци" и поставя новата стратегическата задача за изселването на 300 хиляди турци.

"Крайно необходимо е за Народна република България да изселим 200 хиляди, а ако може и 300 хиляди души от това население… Ние сме дали указание на другарите от Министерството на вътрешните работи бързо да изселват екстремистите, насила - чрез Австрия, където е възможно. Масово да се изселват тези фанатици, които са в центъра на организирането на тези събития. Трябва да организираме това изселване, да покажем, че ние сме за изселването".*

Бежанската трагедия

Така е дадено началото на бежанската трагедия на 320 000 души. Те получават броени часове да продадат имуществото си на безценица и да се отправят с останалото от покъщнината си към Турция. На границата се образуват колони с дължина 40 км, а палатковите лагери при Одрин, Чорлу, Къркларели и Люлебургаз изнемогват от увеличаващия се от ден на ден бежански поток.

В България обезлюдяват цели села, опустяват къщи и училища, страната се лишава от стотици хиляди лоялни и трудолюбиви свои граждани. Месеци наред бежанците издирват разпръснатите си из Турция семейства, някои не издържат и умират по време на мъчителните денонощия, прекарани в очакване по границите. На изселниците предстои да изграждат живота си отначало.

Две седмици след началото на масовото изселване комунистическото ръководство вече е усетило тежкия удар върху икономиката от заминаването на работна ръка и трескаво търси изход. Стратегическата задача отново е променена - въпросът за изселването е "снет", то трябва да бъде ограничено, а на определени категории (турската интелигенция, членовете на БКП и БЗНС и помаците) да бъде попречено да заминат за Турция. Но преживелите насилията и посегателството върху достойнството им турци вече искат или правата и свободите си, или правото да си заминат.

Комунистическият режим обаче не е в състояние да задържи своите граждани, като се откаже от асимилаторската си политика. Дори и в края на октомври 1989, когато Тодор Живков е осъзнал нейния пълен провал, довел до външнополитическа изолация и тежка стопанска криза в момент, когато социалистическата система се разпада като кула от карти, в поредната си стратегия за “единение на българската нация” предлага само частични компромиси.

В Политбюро Добри Джуров продължава да настоява: "Колкото можем повече да изселим!", Йордан Йотов говори за "очистването на българските земи", Пенчо Кубадински - за "продухване на това население", а министърът на вътрешните работи Георги Танев предлага "разсредоточаване на тези маси мюсюлмани". Броени дни по-късно комунистическата партия прави последен опит да запази властта си, сваляйки Живков и натоварвайки го еднолично с отговорността за престъпленията на режима, в това число и за насилствената асимилация.

__________________________________________

* Цитирано по новоизлезлия сборник с документи “Строго поверително! Асимилаторската кампания срещу турското национално малцинство в България”, съставител Веселин Ангелов.

**Списание "Диалог", Холандия, съвместно с Mediapool предлага поредица от интервюта на Даниела Горчева с Зейнеп Ибрахимова, Антонина Желязкова, Михаил Иванов и Сабри Искендер, които хвърлят светлина върху забравени или неизвестни събития от близкото минало. В четвъртък ще публикуваме първото интервю – с преподавателя от Университета в Анкара Зейнеп Ибрахимова, която разказва за участието си в Независимото дружество за защита правата на човека”, за трудното си детство, за драматичната си съдба и за любовта си към Йордан Йовков.

http://www.rumeliturk.net

"Технология на злото" - Татяна Ваксберг !

Разследване

Технология на злото

2. Взривовете през август 1984-а


Татяна Ваксберг

"Сега" публикува разследването на Татяна Ваксберг за насилствената асимилация на българските турци. 3-те статии са част от бъдеща книга и разкриват подготовката и началото на военната акция за отнемане на имената. Разследването е по документи от архивите на БКП, МВР, Държавния съвет на НРБ, Министерския съвет, държавния архив в Кърджали, архива на Балканлълар - Истанбул, както и по разкази на многобройни очевидци. Предимство е дадено на онези факти, които са потвърдени едновременно от архивните документи и от свидетелствата на жертвите на престъплението. Документите се публикуват за първи път в печата.

Каре

Действията на МВР през есента на 1984 г. показват, че ръководството му е знаело за предстоящата асимилация на всички български турци. Тодор Живков, автор на няколко асимилационни кампании до този момент, нееднократно изтъква минусите на акцията срещу българските мюсюлмани от западния склон на Родопите в началото на 70-те. Основният от тях е, че органите са отнемали имената в дълъг период от време. Това обяснява скоростта, с която през 1984-1985 г. са отнети имената на българските турци - за броени седмици. А става дума за около 840 000 души. МВР просто си поправя старата "грешка".
Това не обяснява как така МВР е успяло да организира толкова мащабна операция по нападението и да удържи в тайна своята подготовка. Отговор обаче има. Подготовката за асимилацията е била маскирана зад благородни цели - МВР е усилило охраната на гражданите, за да не се повторят двата взрива в Пловдив и Варна, избухнали в края на август 1984 г. Тази усилена охрана в Източните Родопи никого не е пазела. Тя е била сложена заради предстоящото нападение.

През август 1984 г. нищо не предвещава с какво ще завърши годината на Оруел. Задава се голям празник - на 9 септември партията ще отбележи 40 години безконтролна власт. В навечерието на всяко подобно честване БКП се опасява от криминални или политически прояви на своите граждани, несъгласни с режима. Тя настоява МВР да взема превантивни мерки. Затова всяка предстояща манифестация за МВР означава предимно едно: усилване на охраната по улиците, проверка на талоните и багажниците на колите, спиране на продажбата на алкохол, увеличаване на нощните патрули и на охраната на учреждения, гари и летища. На 1 август 1984 г. Инспекторатът на МВР издава точно такава заповед - за усилена охрана по градовете във връзка с предстоящата манифестация. Тя с нищо не се различава от предходните.
Само празникът е по-особен, защото годишнината е кръгла, честванията - по-продължителни, чуждестранните журналисти - повече от друг път, а България наскоро е придобила международното негативно клеймо след атентата срещу папата. Безоблачното провеждане на честванията е по-наложително от когато и да било.
Празникът обаче бива помрачен. На 30 август 1984 г. в разстояние от няколко минути избухват 2 взрива на 2 различни места - до аерогарата във Варна и в чакалнята на гарата в Пловдив. 38 невинни са ранени.
Този варварски акт не се съобщава на пресата. 2 дни по-късно Политбюро получава ежеседмичната справка на МВР за положението в страната и извън нея. В тези справки обикновено пише за всичко - от катастрофата на междуселски път до дейността на западните разузнавания. В първата по хронология справка кървавото престъпление не е описано. Във втората взривовете се споменават наред и наравно с другите събития от седмицата.
Следствието започва рутинни действия по откриване на извършителите. Министърът на вътрешните работи разпорежда удвояване на и без това усилената охрана в градовете. Манифестацията на 9 септември преминава безоблачно.

След празника усилената охрана не намалява,

както се случва обикновено. На това обръщат внимание западните посолства.
Независимо от изключителната тежест на престъплението почти месец след него ръководството на МВР акцентира на разнообразни страни от своята дейност, но не и на тази. С издирването на престъпниците се занимава обичайният орган - следствието, подчинено на МВР. Министърът отчита взривовете като резултат от недоглеждане от страна на органите.
Едва в последните дни на септември висшият орган на МВР - колегиумът - започва да разглежда хода на делото за взривовете като приоритет на цялата институция. Членовете му обсъждат този въпрос почти ежеседмично и натрупването на заседания идва да подскаже, че са реално загрижени за сигурността на гражданите. Усърдието може да се определи като внезапно на фона на първоначалната реакция на ръководството. То би могло да се обясни предимно с това, че за 3 седмици следствието не е открило извършителите, макар да е провело уникална по мащаб работа - разпитало е огромен брой свидетели, открило е конкретни улики, събрало е 17 чувала с веществени доказателства.
5 седмици след взривовете министърът набелязва "нова постановка" за работа: следствието трябва да определи типологичните групи от потенциални извършители на престъплението. В края на ноември 1984 г. основните заподозрени за двата взрива се оказват представителите на "вражеската емиграция". След тях идват по реда на потенциалната виновност "изменници на родината", завърнали се в България, обидени на властта или "репресирани" от нея лица, "турски, арменски, цигански националисти", криминални престъпници. Т. е. през ноември следствието няма конкретен заподозрян (всеки от тях доказва алибито си), а българските турци са едва 4-ата поред група на потенциалните извършители.
Оттук нататък обаче започва лавина от все по-трудно обясними факти. Стенограмите от тези заседания представят един разговор на глухонемите. Следователите докладват съвсем конкретни свои действия и съвсем конкретни намерения - да разпитат свидетеля Х или да открият притежателя на конкретен часовник У, задействал взривното устройство. В отговор министърът ги съветва да не забравят редица други неща и най-вече "протурските националисти". Това е непрекъснато възпроизвеждаща се ситуация.
Впечатлява още една странна проява и тя е чисто езикова. Следователите казват, че разследват "взривове". Министърът им казва, че се борят срещу "терора". Понеже подчинените му не овладяват незабавно новата лексика, налага се месец по-късно началникът на Държавна сигурност Григор Шопов да го каже изрично: в доклада трябва

навсякъде като червена нишка да влезе тоя термин "терорът"

Този езиков обрат не е маловажен. С въвеждането на новия термин неразкритото престъпление автоматично влиза в категорията на политическо събитие.
Самият министър Стоянов и неговият заместник Шопов нееднократно настояват на тезата, че "борбата с терора" е пробен камък за това кой в МВР умее да мисли именно политически. С много удивителни знаци в отпечатаните му речи Стоянов нарежда във всяка заповед за усилената охрана да се види "скритият смисъл", "политиката" на времето.
Усилената охрана по градовете от времето на манифестацията не просто се задържа - тя се удвоява 2 месеца след трагичния инцидент. Министърът не е имал задължението да се мотивира за подобно решение. Но той нееднократно посочва мотива. Този мотив се оказва неговото "дълбоко лично убеждение, че противникът тепърва ще започне да действа срещу нашата страна". В ситуация като онази подобен инстинкт би могъл да заслужи само похвали, още повече че той се оказва оправдан - 7 месеца по-късно избухват 2 нови взрива с още повече жертви.
Смущаващо е обаче къде точно се разполага тази усилена и удвоена охрана. Част от нея се пренасочва дори не в градовете, а в селата в Източните Родопи. Там на помощ на милиционерите биват привикани дори и цивилни, на които се раздава дълго оръжие (в градовете им дават късо оръжие). В рамките на същата "борба с тероризма" министърът разпорежда във всяко окръжно управление на МВР да има и "по двама-трима снайперисти".
Тази част от мерките на министъра силно се разминава със собствената му теза за започнал срещу НРБ тероризъм. Просто терористите не нападат овчари от селата и не биват поваляни от снайперисти, тъй като нападенията им обикновено се отличават с внезапност.
От октомври нататък министърът поставя пред МВР 2 едновременни приоритета - да открие бомбаджиите и да предотврати появата на нови взривове. От репликите му може да се заключи, че втората част от задачата все пак му е по-важна от първата. Подчинените му я изпълняват - охрани на централни и второстепенни пътища, нощни и дневни патрули с извадено на показ оръжие, проверки на колети, писма, телеграми, по-усилено подслушване на телефоните, удвоено милиционерско присъствие. Изпълнението на тези заповеди обаче се контролира строго не в цялата страна, а предимно в Кърджалийски и по-слабо в Пловдивски и Варненски окръг.
И ако дотук анализът е само логически, по-нататъшните стенограми вече му позволяват да стъпи на по-сигурна почва.
В края на ноември и началото на декември 1984 г. две заседания на колегиума на МВР, официално посветени на взривовете, се оказват всъщност указания на министъра за начало на асимилацията на българските турци. От тези заседания става ясно, че мерките за усилена охрана, взети уж за да се избегнат нови взривове или други покушения над невинни граждани, са били

подготовка за масираната акция срещу българските турци

На 29 ноември и 10 декември 1984 г. колегиумът на МВР е свикан, за да обсъди хода на разследването по взривовете. Изненадата за читателя на тези стенограми е повече от голяма: именно на тези дати и именно на тези заседания са издадени нарежданията за асимилацията на българските турци. Нещо повече - за преименуването се говори сякаш между другото. Предстоящата асимилация изглежда естествено вплетена в основната тема на заседанието, а тя, да не забравяме, е "борбата с терора".
Нека отново напомним, че към този момент дори според онова следствие най-вероятният извършител на взривовете съвсем не са българските турци.
Изведнъж се оказва черно на бяло, че всичките усилени охрани изобщо не са имали за цел да пазят гражданите от евентуални покушения. Те са били нещо като предварителен арест, в който е попаднал цял окръг - Кърджалийският. На 29 декември 1984 г., минути след като е дал нови задачи по превенция на "терора" и наново е усилил "охраната", министър Стоянов казва: "Става въпрос, другари, да не се допуска лица, на които ще се сменят имената, да напускат окръзите и да бъдат приемани в други окръзи. Сега има такова явление - тръгват от Кърджали и отиват в Хасково, откъдето идват в София. Такива лица не бива да се приемат на работа и трябва да се върнат, откъдето са дошли, където трябва да бъдат преименувани, иначе ще ги загубим по пътищата."
В същото заседание министърът казва, че през декември, януари и февруари трябва с 10-12% да се намали броят на етническите турци в България.
Тази стенограма не случайно е била предвидена "за унищожаване" - в долния край на първата й страница разкривен почерк е написал тази заръка и дори е поставил подписа си отдолу. В нея просто се вижда на длан как е била маскирана военната акция срещу българските турци, започнала на Бъдни вечер през 1984 г. Така наречената охрана на гражданите от терористични актове всъщност е била подготовка за нападение. Дори самата същинска заповед на министъра за начало на преименуването е издадена на заседание, посветено на борбата с тероризма.
Маските са свалени окончателно едва когато военната акция е вече към края си. На 4 февруари 1985 г. министърът казва: "...борбата с турския национализъм я свързваме с терора, както свързваме борбата с терора с протурския национализъм. Това е една двуединна задача. И не ги разграничаваме откъде почва едната и къде свършва другата."
Ето тогава, без да има нови разкрития на следствието, групите от потенциални извършители се променят. Българските турци биват "изтеглени" от четвърто на трето място в поредицата заподозрени. Министърът е бил пределно ясен на подчинените си -

той просто им е казвал кой трябва да бъде обвинен

в извършването на този чудовищен акт.
Малко по късно, през март, в България избухват нови взривове и оставят множество убити и ранени. За тези престъпления е била извикана и пресата. Те се случват след края на асимилаторската акция. Години по-късно извършителите им се оказват турци по произход, а твърденията им пред съда гласят, че са отмъщавали за преименуването. Десетилетие по-късно разследване в българския печат доказа съпричастността на осъдените към службите за сигурност. Остана открит въпросът дали тримата екзекутирани са поставили и взривовете от август 1984 г., когато масираното преименуване още не е започнало. Остана открит въпросът дали са действали по своя воля или по поръчка на ДС. Какъвто и да е отговорът, той не смекчава вината им.

Вестник "Сега" / Портал Турция

"Bulgaria for the Bulgarians", 1984-89



Този монтаж с архивни кадри съдържа официална пропаганда. В памет на жертвите по-голямата част от първоначалния звук е заглушен.

"Възродителен процес ", го наричат комунистическите управници: кампанията за систематично асимилиране на турското населения в България.

Дни преди празниците в края на 1984, специални части навлизат в районите с компактно турско население, поставяйки началото на брутална компания срещу най-многобройното малцинство в страната. Българските турци трябва да сменят ислямските си имена, наложена е забрана да се говори турски, джамиите са затворени или разрушени, носенето на турски носии е забранено.

Онези, които отказват да се подчинят биват принудени: голям е броят на българските турци, които прекарват тежката зима на 1984-85 в зловещия лагер Белене на Дунава, закрит през 1959 година. Докато репресивният апарат на режима изпълнява своя план, "учени " търсят своите оправдания за кампанията. Българските турци са наречени "ислямизирани българи", закрити или унищожени са архиви, променени са дори имена върху надгробни плочи, или те са осквернени. По улиците на големите градове за първи път се появяват "червени барети".

Но репресиите постигат обратен ефект: българските турци застават в първите редици на борбата за демокрация. През пролетта на 1989-та те започват гладна стачки, движението им се разраства. Специални части са изпратени в Североизточна България, в някои райони те стрелят по цивилното население, жертви са дадени в Тодор Икономово, Каолиново...

Няколко дена по-късно Тодор Живков обявява че "ислямизираните българи " могат да заминат за Турция. Над 300 хиляди души преминават границата, предизвиквайки най-масовото изселване в Европа след Втората световна война.

Все по-масовото движение за демокрация в България възприема правата на българските мюсюлмани като част от общата борба срещу комунизма. Когато през лятото на 1989 видни български интелектуалци пишат писмо до Народното Събрание с копия до българските медии, става ясно: дните на режима на Тодор Живков са преброени. През следващите месеци един от първите признаци за краха на живковата политика са плакатите "Искаме си имената!"

Досега никой не е осъден в България за отговорността за тази кампания, нито за смъртта на цивилни граждани.

======================================== ==

This is a compilation that includes official propaganda.
Out of respect for the victims most of the original sound has been muted.

The Communist regime called it "Revival Process" ("Възродителен процес "): a systematic policy of assimilation against Bulgaria's Turkish population.

Just before Christmas 1984, special forces moved into mainly Turkish areas, launching a brutal campaign against the country's largest minority. Turks were forced to change their Islamic names, a ban on speaking Turkish was introduced, mosques were closed or destroyed, the wearing of traditional Turkish clothes was forbidden.

Those who refused to obey were forced to: many Bulgarian Turks spend the winter of 1984-1985 in the notorious island camp from the 1940s, Belene, which re-opened for that purpose. While the oppressive machine continued its work, academics tried hard to find "scientific evidence": Bulgaria's Turks were called "Islamised Bulgarians", archives were purged, even gravestones had their names changed or simply chiselled out.

Oppression backfired: Bulgaria's Turks moved to the forefront of the struggle for democracy. In the spring of 1989 they went on hunger strikes, their movement spread. Special forces moved into compact ethnic Turkish areas, shots were fired at unarmed civilians, several people were killed.

A few days later the Communist leader Todor Zhivkov announced that the "Islamised Bulgarians" can go to Turkey. More than 300.000 left within weeks, causing Europe's largest single exodus after the end of WWII.

Bulgaria's broad movement for democracy started to see the rights of Bulgaria's Muslims as part of the common struggle for an end of Communism. When in the summer of 1989 prominent Bulgarian intellectuals wrote to parliament and the media, defending the rights of Bulgarian's Turks, it became clear -- the days of the regime of Todor Zhivkov were numbered. One of the first signs of the end of Zhivkov's policy in the following months were the posters "Give us our names back!"

To this day no one has been jailed in Bulgaria for their responsibility for this campaign, or indeed the killing of unarmed civilians.

http://www.youtube.com/user/BulgariaXXVek

Бойко Борисов и активното му участие във Възродителния процес !

Втори ключов жалон в кариерата на Бойко Борисов е активното му участие във Възродителния процес.


-През 1989 г.,по време на възродителния процес според една справка за него ръководи само взвод.

Ала по-скоро е вярно признанието му - все пак по онова време е дорасъл до майор,треньор е на спецбойци,води катедра и преподава в школата на Държавна сигурност (ДС).

Пращат го в най трудните райони - Каолиново,Дулово,Разград.

Бойко Борисов го има в списъците с наградите за "Обявяване на благодарност" - от 1985 г. до идването на демокрацията.

Възродителният процес стартира точно през 1985 г. и стартира в навечерието на 10 ноември 1989 г.

Бойко Борисов пред българската публика:

Аз се гордея с участието си тогава.Моето мнение за Възродителния процес е,че беше поредното лошо решение.

Трябваше да стане по-обмислено и по-безболезнено,например като САЩ,първото име на децата,които се раждат,да бъде българско и това да стане постепенно.Тогава можеше към имената да се сложи по едно -ов.Например,Мехмед да стане Мехмедов...

В САЩ подобна традиция и изискване - за първите имена,няма.

Напрежението в региона на Дулово ескалира на 20 май 1989 г.Манифестация тръгва от с.Пристое и събира около 5000 души на митинг в Каолиново.Властите брутално използват сила,за да го разпръснат.Има един убит и много ранени.На 21 май в Дулово около 3000 души манифестират срещу смяната на имената им.Още няколкостотин се опитват да влязат в градчето от съседните села.Сблъсъкът е ожесточен-стига се до ръкопашни схватки.Официално се знае,че са убити 3 души,а броят на ранените е неизвестен.На следващия ден битката се пренася в Разград.

Бойко Борисов :

-Никога след това не се чувствах виновен.

Според него Тодор Живков го е казал на събор на Юндола:"В България турци няма,има българи мюсюлмани,тюркоезични.Родопите са си били тук,ние не сме ходили никъде,те са идвали тук..."

От книгата
Тайният проект "Бойко Борисов" - Григор Лилов !

>>>

Тайният проект "Бойко Борисов"

ISBN: 9789549209846

Автор: Григор Лилов

Издател: Кайлас

Издадена: 2009

Размери: 14.50x20.00

Брой страници: 368

Корица: Мекa

Език: Български

Цена: 10.00 лв.

Нова -цена

8.50 лв.

Книгата е политически трилър за Проекта с код Бойко Борисов, за паролите му, за тайните в този сценарий за управление, за публичната наметка, с която е обвит и за всичко онова, което се случва, прави и създава години наред тайно у нас - без знанието, участието и съгласието на народа...

Портал Турция